Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Огледа се още веднъж, после с лекота скочи на товарната рампа на сградата в края на железопътните релси. Хвана една дръжка и бавно повдигна вратата нагоре, опитвайки се да не вдига шум въпреки скърцането на ръждивия метал, докато отворът не стана достатъчно голям, за да се вмъкне през него. Зачака, докато се ослушваше. Но отвътре не се чуваше нищо.

Намираше се в голямо, напълно празно преддверие на склада, като се изключи високата купчина дървени щайги, покрити с паяжини, подредени в единия ъгъл. Нататък, отвъд широкото помещение с напукан бетонен под, в далечната стена имаше отворена врата. Зад нея се виждаше слаба светлинка. Приличаше на капан, но още от самото начало Пендъргаст знаеше, че е точно това.

Предназначен за него капан, но понякога капаните сработваха и в двете посоки.

Спря, за да си погледне часовника. Беше девет и две – оставаха три минути до изтичане на времето.

Тихо прекоси складовата площ и се приближи до вратата. Постави пръстите на едната си ръка върху нея и я дръпна да се отвори по- широко. Зад нея се простираше тесен коридор, от двете страни на който зееха отворени врати. През една от притворените врати вдясно от него се процеждаше светлина, която слабо осветяваше коридора. Цареше пълна тишина.

Извади своя „Лес Беър“, докато се плъзгаше през вратата, и пое надолу по коридора, докато не стигна до осветената врата. Изчака няколко минути, за да се увери, че зад нея не се долавя движение. После постави длан върху вратата и я бутна рязко. Влезе с насочен пистолет и сканира с него помещението.

Светлината беше толкова слаба, че осветяваше само тази част от пространството, където той беше застанал. Дълбините му, където се виждаха редици от празни лавици, бяха прекалено тъмни, за да може да различи нещо. В центъра на кръга от светлина имаше стол, на който седеше мъж с гръб към него. Въпреки че го виждаше откъм гърба, веднага го разпозна: измачканият костюм, силното тяло и дългата сива коса можеха да принадлежат само на един човек – Хауърд Лонгстрийт. Той сякаш гледаше в мастилената чернота в задната част на помещението с отпусната върху едната ръка глава в поза на изпълнен с тревога отдих.

За миг Пендъргаст замръзна на място от изненада. Мъжът не беше вързан. Всъщност сякаш не беше ограничен по никакъв начин.

— Хауърд? – каза той почти шепнешком.

Лонгстрийт не отговори.

Пендъргаст направи крачка към седналия мъж.

— Хауърд? – повика той отново.

Лонгстрийт пак не отговори. Да не би да беше в безсъзнание? Пендъргаст пристъпи към седналата фигура и протегна ръка. Сложи я върху рамото на Лонгстрийт и леко го разтърси.

С тиха лепкава въздишка главата на мъжа падна, блъсна се с глухо тупване в масата, търкулна се и спря. Леко се залюля, а сивите очи на Лонгстрийт се вторачиха в Пендъргаст с безмълвна болка.

В същия миг светлината рязко угасна. А от мрака се чу тих победоносен смях.

Така както изведнъж се бе спуснал мрак, ярка светлина заля помещението. В далечния му край Д’Агоста седеше на дървен стол. Краката и ръцете му бяха вързани заедно. Беше само по боксерки и рибарски елек, натъпкан с пластични експлозиви – жилетка на самоубиец. Устата му беше запушена с билярдна топка. Гледаше Пендъргаст с пламтящи очи.

— Пристигнах в рамките на срока от петдесет и пет минути, господин Озмиян – каза Пендъргаст. – Въпреки това вие убихте Лонгстрийт. Това не беше част от сделката.

Минаха няколко мига. След това Антон Озмиян тихо влезе в помещението. Носеше черни камуфлажни дрехи, в едната ръка стискаше пистолет „Колт“, модел 1911, насочен срещу Пендъргаст, а в другата дистанционен детонатор.

— Агент Пендъргаст, моля, сложете оръжието си на пода – нареди той с хладен глас.

Пендъргаст се подчини.

— А сега го плъзнете с крак към мен.

Агентът направи каквото му наредиха.

— Свалете сакото, обърнете се, застанете разкрачен и с лице към стената и се подпрете на нея с протегнати ръце.

Пендъргаст направи и това. Беше сигурен, че и на неговата улица ще изгрее слънце, но засега нямаше друг избор, освен да се подчинява. Чу как Озмиян се приближава. Той опря студеното дуло на пистолета в тила му и с другата ръка го претърси. Откри резервния пълнител, няколко ножа, обикновени шперцове и такива за ямкови ключалки {35} 35 Секретна брава с щифтчета на пружинки, които отключват, когато бъдат натиснати от зъбите на ключа. – Б. пр. , гарота, два мобилни телефона, пари, няколко епруветки и пинсети и един еднозаряден пистолет „Деринджър“.