Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Ала Пендъргаст не каза нищо повече и след малко Лонгстрийт включи на скорост и подкара колата.

Марсдън Суоп седна на единственото бюро в малкия си апартамент. Беше шест сутринта на трети януари.

3 януари . Дата, от която щеше да започне пречистването на града. Не си правеше илюзии. Знаеше, че ще започне скромно, ако можеш да наречеш толкова поклонници „малко“. Той обаче разполагаше с инструмент, който пророците преди него не са имали: интернет. Единственото, което поиска от своите последователи, беше да не се освобождават от своите мобилни телефони. Те бяха особено важни по две причини: първо, позволяваха му да организира логистиката на кладата и второ, с тяхна помощ щяха да документират случващото се.

Онова, което щеше да започне в Манхатън като единичен акт на пречистване, щеше да се разпространи из големите градове и малките селища от Америка до Европа и още по-нататък. Светът, разделен както никога на бедни и богати, беше жаден за това послание. Хората щяха да се надигнат и обединят, за да освободят живота си от алчността и материализма, от грозните социални различия, предизвикани от парите. Щяха да се откажат от богатството и да го заменят с живот, изтъкан от простота, чистота и почтена бедност.

Обаче не биваше да прибързва. Беше прокарал пътя, задвижил нещата, но следващата му стъпка щеше да бъде решаваща. Знаеше, че неговите последователи очакват сигнала. Най-важното беше да ги събере на Голямата морава в точния момент, без да подплаши властите.

Върна се отново на бюрото и съчини туит за своите последователи. Къс, съдържателен и от практическо значение:

Тази вечер. Молитви и пости, за да сте готови за онова, което ще дойде. Избраното място и указанията ще бъдат изпратени в петнайсет часа.

Препрочете туита, после отново и доволен го изпрати по неговия път.

В три щеше да изпрати последните указания, а после всичко щеше да е в Божиите ръце.

Мобилният телефон на Хауърд Лонгстрийт изписука малко след шест сутринта. Той седна с ръмжене в леглото и го погледна. Не беше неговият личен телефон, а служебният, който ФБР даваше на своите агенти и техните началници. Можеше да приема обикновени и шифровани съобщения. Иконката на екрана му съобщаваше, че току-що беше получил шифровано съобщение от специален агент Алойшъс Шингу Ленг Пендъргаст.

Взе телефона от нощното шкафче, пусна съобщението през декриптора и след това го прочете:

Трябва да разговаряме по много спешен въпрос. Постигнах значителен пробив. Връзките се оказаха много по-дълбоки от очакваното. Пазенето на тайна е жизненоважно. Среща в старата „Кингс Парк“, Постройка 44, в 14 ч., за да планираме задържането на извършителите (sic). Дотогава всеки опит за контакт е нежелателен. Подкрепата е жизненоважна. Доведи лейтенант Д’Агоста, с когото също се свързах.

П.П. Наблюдават ни.

Лонгстрийт изтри съобщението и остави телефона на нощната масичка потънал в мисли. Извършители . Множественото число не беше правописна грешка, както сочеше sic. Повече от един! Да, това се оказа наистина по-дълбоко от очакваното. Може би Хайтауър и някой друг? Опита се да направи разбор на Пендъргастовия телеграфен стил. Изглежда беше открил нещо важно за мъжа. Но съобщението подсказваше също, че връзката на Хайтауър с полицията е по-дълбока от онова, което те двамата бяха очаквали. Извършители . Дали Пендъргаст не намекваше за заговор в Нюйоркското полицейско управление? Това не беше невъзможно, като се има предвид дългата история на корупция в него. Не беше чудно, че пазенето на тайна беше от първостепенно значение. Особено след като Пендъргаст разполагаше с достатъчно доказателства, за да използва думата задържане .

Лонгстрийт знаеше, че агентът недолюбва текстовите съобщения и затова рядко изпраща такива. Но в този случай положението беше достатъчно сериозно и залозите много високи, а заподозрените на достатъчно значими постове, за да бъде нужна голяма предпазливост.

А каква е тази работа със следенето? Означава ли това, че служебният му телефон е изложен на опасност? На Лонгстрийт му беше трудно да повярва. ФБР разполагаше с най-модерното в областта на шифрирането и защитата. Дявол да го вземе Пендъргаст с неговия преднамерено загадъчен начин на изразяване! Усети, че е обзет от любопитство какво ли е открил агентът. Освен това… какво е това място „старата „Кингс Парк“?