Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Лонгстрийт и Пендъргаст, който стоеше до него като безмълвна сянка, се намираха пред вратата на гаража на редовата къща на Робърт Хайтауър на Геритсън Авеню в Марин Парк, Бруклин. Вратата му беше отворена, позволявайки на ледения вятър да прониква вътре. Късата автомобилна алея беше покрита със снежна пелена от навалелия късно през нощта сняг, но изглежда на Хайтауър не му пукаше. Пространството беше пълно със захабени работни маси, работни станции в различна степен на остаряване, платки, от които се лееха реки от кабели, стари монитори без електронно лъчевите им тръби, очукани инструменти, които висяха от кукички в стените от перфорирани плоскости, банциги и клещи за кримпване, настолни менгемета, множество различни поялници, половин дузина кутии за съхранение на малки части. Повечето от чекмеджетата им бяха издърпани и преливаха от винтове, пирони и резистори. Хайтауър, който се суетеше над една от масите, беше на петдесет и няколко години, със здраво телосложение, с къса, но гъста прошарена коса, която покриваше главата му.

Той вдигна малък, тънък поялник, сложи капачката на накрайника и го хвърли в задната част на една от масите.

— Значи от всички хора, които е измамил, унищожил, съсипал или прецакал по друг начин, Озмиян твърди, че аз съм човекът, който го мрази най-много?

— Точно така – потвърди Лонгстрийт.

Хайтауър пусна подобен на лай саркастичен и безрадостен смях.

— Какво отличие.

— Вярно ли е? – попита Лонгстрийт.

— Представете си човек, който има всяка възможна причина да се радва на живота – каза той в отговор, докато се облягаше на работната маса. – Чудесен дом, красива жена, прекрасна кариера, щастие, успех и благоденствие. И онова копеле ми отне всичко това. Затова ли печеля първото място в категория омраза? Да, вероятно е така. Аз съм човекът, когото търсите.

— Този алгоритъм, който сте изобретили – започна Лонгстрийт, – за свиване и едновременно излъчване на файлове в реално време. Няма да се преструвам, че разбирам, но Озмиян каза, че бил оригинален и доста ценен.

— Това беше работата на моя живот – отговори Хайтауър. – Не осъзнавах каква част от моето собствено аз беше вкарана във всеки ред на тази програма, докато не ми беше открадната. – Той замълча и започна да оглежда работните маси. – Баща ми беше патрулен полицай като баща си, а той – като своя баща. Парите никога не стигаха. Но имаше достатъчно, за да купи комплект части за любителска радиостанция. Само частите. Аз сам я сглобих. Така научих основните неща в електроинженерството, телефонията и аудиосинтеза. Благодарение на това получих стипендия за колежа. Тогава интересът ми се пренасочи от хардуера към софтуера. Същата мелодия, но на различен инструмент. – Най-накрая заряза суетенето над работната маса и се обърна към тях, местейки от единия към другия очи, които Лонгстрийт можеше да опише само като неспокойни и тревожни.

— Озмиян ми го отне. Отне ми всичко. И ето ме сега тук. – Той обхвана с жест гаража и се засмя горчиво. – Без пари, без семейство. Родителите ми са мъртви. А какво правя аз? Живея в тяхната къща, все едно последното десетилетие въобще не го е имало, като изключим това, че съм десетина години по-стар, но няма какво да покажа като резултат от тях. И трябва да благодаря на едно гадно копеле за всичко това.

— Доколкото разбрахме – каза Лонгстрийт, – по време на поглъщането и след него сте тормозили господин Озмиян. Пращали сте му заплашителни съобщения, повтаряли сте му, че ще убиете него и семейството му, толкова често, че той се принудил да извади ограничителна заповед срещу вас?

— Е, и? – отговори войнствено Хайтауър. – Можете ли да ме обвините? Излъга под клетва, измами ме, съди ме до дупка, открадна ми фирмата, уволни служителите ми. И беше видно, че се наслаждава на всяка минута. Ако бяхте дори само наполовина мъж, щяхте да направите същото. Аз успях да го понеса, но жена ми не можа. Падна с колата от една скала. Пияна. Казаха, че било нещастен случай. Глупости. – Той се изсмя дрезгаво. – Той е виновен и за това. Озмиян я уби.

— Разбрах – Пендъргаст се включи за пръв път в разговора, – че през това тежко време преди жена ви да загине, полицията няколко пъти е била викана в къщата ви, за да провери оплаквания за нарушаване на обществения ред?

Ръцете на Хайтауър, които досега блуждаеха над работната маса, изведнъж застинаха на място.

— Знаете много добре, че никога не е подавала оплакване.