Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Идеята, написа Суоп, му хрумнала заради бруталните убийства на Ловеца на глави. Той е човек, който има претенцията да разпознава злото в нашия модерен свят. Ако вярваш в Сатаната (има много доказателства, които да подкрепят тази вяра), разбираш, че всъщност Ловеца на глави е слуга на Сатаната. Той извлича изгода от хищническото зло на този един процент и корпоративните му палачи, за да разпространява още злини по света. Ловеца на глави си е присвоил божественото право да съди, което е крайното богохулство! Той ще отклони вярващите от техния истински дълг, който е да молят за прошка, да търсят начини да се пречистят, да извадят гредата от своето око, преди да се опитат да махнат треската от окото на ближния. Другите протестиращи, онези, които призовават за унищожаването на богатите, са не по-малко слуги на Сатаната от самите богаташи. Не, човек не унищожава богатите – постъпваш като Христос и ги покръстваш .

С тази цел Суоп предлагаше клада за изкупление. Помоли всички, които искат да участват, да донесат нещо символично, което да бъде изгорено. Нещо, което за тях е олицетворение на злото, от което искат да се очистят. Символ на пречистването, което всеки човек търси. На изкуплението, което се надява да получи, на покаянието, което иска да постигне.

Скромните му постинги бяха събудили чувствата на хората. В началото почти нямаше отговор. После видя няколко ретуитвания и споделяния на призива му във Фейсбук. И внезапно излетя като ракета. Съобщението беше набрало невероятна скорост. В продължение на осемнайсет часа без прекъсване компютърът му пиукаше заради получените постове, лайкове и отговори на неговия призив: стотици хиляди. Хората бяха запленени. Те копнееха да се пречистят, да изстържат мръсотията на алчността и материализма. Хиляди и хиляди бяха качили снимки на вещите, които бяха избрали за кладата на суетата. Удивително беше наистина как реагираха хората в района на трите щата. Всички чакаха неговото съобщение къде и кога .

Последната пилешка хапка изчезна в устата му и той задъвка бавно и замислено, почти без да усеща вкуса й. Допи млякото с шоколад. След като задоволи телесните си нужди, почисти масата, изхвърли отпадъците и излезе през вратата в хапещия декемврийски студ, за да поеме надолу по 125-а улица към своето сутеренно студио и стария компютър.

Там щеше да продължи да събира хора за своята кауза.

Чарлз Атия си помисли колко впечатляваща на вид жена е доктор Уонзи Адейеми, когато в десет сутринта дойде в Обединените нации, за да произнесе речта си пред Общото събрание. Беше повикан да се яви на работа за смяна и половина от отдел „Безопасност и охрана“ на ООН и застана на пост в гъмжащото от хора фоайе на сградата, в която се помещаваше Общото събрание. Той се присъедини към другите осемдесет души охрана, чиято задача беше да упътват официалните лица и делегациите, които пристигаха за речта, както и тълпите зяпачи, дошли да видят доктор Адейеми, която по-рано тази година беше спечелила Нобеловата награда за мир. Атия особено много държеше да я види – всъщност затова беше помолил за тази извънредна задача, защото и той беше с нигерийски произход и се гордееше с Адейеми – сега нигерийски посланик и най-известен негов сънародник – и искаше да чуе нейната реч пред ООН.

Адейеми беше пристигнала преди час с голям антураж и собствената си охрана. Носеше пищна нигерийска рокля китенге {32} 32 Африкански шарен плат, който се носи подобно на саронг, увит около тялото, гърдите или главата. – Б. пр. върху която бяха щамповани удивителни черно-бели геометрични фигури с яркоцветни бордюри. На главата си беше увила блестяща оранжева копринена забрадка. Тя беше висока, величествена, изпълнена с достойнство и изненадващо млада, като се вземат предвид всички нейни постижения. Атия потръпна от нейния чар.

Хиляди хора бяха дошли да я поздравят, докато минаваше през фоайето, да надават приветствени викове и да хвърлят жълти рози – нейното любимо цвете. Срамно е, помисли си Атия, че доктор Адейеми, изтъкната християнка, е била принудена да пътува с такава голяма група въоръжена охрана заради една фетва {33} 33 Мнение по теологически или правен проблем. Една от най-известните фетви е за убийството на английския писател от индийски произход Салман Рушди заради „богохулство“ в романа „Сатанински строфи“, издадена от аятолах Хомейни. – Б. пр. , заплахи за убийство и дори един неуспешен опит.