Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Той си пое още няколко пъти дълбоко дъх. Чувстваше се леко замаян не само от дългото взиране в компютърния монитор, но и защото от два дни не беше ял. Не изпитваше глад, но знаеше, че трябва да хапне нещо, за да продължи да функционира. Духът му беше нахранен, а тялото му работеше на гладно.

До тротоара в ярката, студена зимна светлина профучаваха коли, безгрижни хора се занимаваха с незначителните си дела. Той отиде пеша до „Бродуей“, пресече го, минавайки под издигнатите във въздуха релси, докато над главата му, тракайки и скърцайки, премина едно влакче по пътя си на север. Насочи се към „Макдоналдс“ на ъгъла на 125–а и „Бродуей“.

Мястото беше пълно с обичайните скитници, които опитваха да се измъкнат от хватката на студа, обхванали с ръце чашата кафе. Както и неизбежната група азиатци, които пляскаха карти. Той се спря: тук бяха напълно невидимите, стъпканите бедняци, смазани и натикани в калта от богатите и силните в този неморален град. Скоро, много скоро техният живот щеше да се промени… благодарение на него.

Но това нямаше да стане веднага. Отиде при тезгяха и поръча две дузини пилешки хапки „Макнъгет“, кана с шоколадово мляко, взе поръчаното и го занесе на една маса. Той също можеше да мине за невидим: никой не го познаваше, никой не се интересуваше от него. А и нямаше какво толкова да се гледа: слаб мъж на петдесетина години с оредяваща посивяла коса, късо подстригана брада, кльощав и недохранен, облечен в кафяво пухено яке от „Армията на спасението“, панталони и обувки втора употреба.

Бивш йезуитски свещеник, Суоп беше напуснал преди десет години Обществото на Исус {30} 30 Официалното название на Йезуитския орден. – Б. пр. , за да избегне изгонването главно заради гръмогласната му критика на лицемерието на Католическата църква, придобила в течение на столетията пари и имоти в пълно противоречие с Исусовото учение за бедността. Като йезуит беше положил клетва за бедност, ала какъв контраст беше тя с неприличните богатства на Църквата. Според него „… по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Божието царство {31} 31 Матей 19:24. – Б. пр. “! беше най-ясното изявление на Исус през времето му на земята. Въпреки това, както често го беше изтъквал пред своите началници за тяхно голямо неудоволствие – то беше най-често пренебрегваното от много така наречени християни.

Но не и сега. Тъпканите повече нямаше да го приемат. Отговорът не беше някаква физическа революция от вида, желан от мнозина, които изведнъж бяха започнали да протестират. Нищо никога не можеше да промени човешката алчност. Не, онова, за което Суоп призоваваше, беше вътрешна революция. Човек не може да промени алчността на света, но може да промени себе си, да се посвети на бедността и простотата и да отхвърли суетата.

Беше си тръгнал очернен и продължи самотния си кръстоносен поход онлайн, ругаеше парите, богатството, привилегиите. Беше глас в пустиня, докато по някаква прищявка не се присъедини към демонстрациите. И докато говореше с хората, маршируваше и продължаваше да говори, осъзна, че най-сетне е намерил своите хора и своето призвание.

Само преди два дни, докато четеше в „Ню Йорк Поуст“ за убийствата на Ловеца на глави, му хрумна идея. Щеше да организира голям огън на открито. Символичен огън като кладата, запалена от монаха Савонарола на 7 февруари 1479 година на централния площад във Флоренция. На тази дата хиляди флорентинци се отзовали на неговия призив да донесат на големия площад вещи на суетата и алчността, да ги струпат на куп и да ги изгорят в символично пречистване на душите си. Гражданите реагирали с огромен ентусиазъм, носейки козметични продукти, огледала, неприлични книги, карти за игра, скъпи дрехи, фриволни картини и други проявления на светската алчност. Накрая ги подпалили в огромна клада на суетата.

След това като по поръчка беше чул в социалните медии за демонстрацията и тя бе избистрила всички негови мисли около тази идея: клада на суетата през XXI век. Какво по-добро място за това от Ню Йорк, Флоренция на модерния свят, града на милиардерите и бездомниците, на най-богатите и най-бедните, мястото на среднощни забавления за богатите и безпросветно отчаяние за бедните.

И така бившият йезуит Марсдън Суоп пусна в социалните медии скромен апел към всички, на които са им дошли до гуша материализмът, нарцисизмът, алчността, егоизмът, неравенството и духовната празнота на съвременното общество. Беше ги поканил да участват в неговата нова клада на суетата, която ще се издигне някъде в Ню Йорк Сити. За да се объркат и смутят властите, написа той, същинското място на кладата ще се държи в тайна до последния възможен момент. Но тя ще бъде на публично място, много обществено място, и ще се издигне толкова бързо, че властите не ще имат време да я предотвратят. Неговите читатели, неговите последователи трябва да се приготвят и да очакват указанията му.