Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Може ли човек да погледне тези три „жертви“ и да каже с чиста съвест, че между тях няма връзка? Анализът на „Поуст“ показва набиващото се на очи сходство: характерна и за трите жертви е пълната липса на човешко благоприличие.

И трите „жертви“ са извънредно богати, скандално корумпирани и поведението им е крайно укоримо. Няма нужда да си специалист по криминално профилиране, за да откриеш нишката, която ги обединява: те нямат социална стойност Светът би бил по-добро място, ако те са мъртви. Те са въплъщението на най-лошото у свръхбогатите.

И така, какъв е мотивът тези трима души да бъдат убити? Сега това изглежда очевидно. Тези убийства могат да са дело на човек, който е взел в свои ръце ролята на съдия, съдебни заседатели и палач. Убиец, който със сигурност е луд, може би религиозен и морален екстремист, който избира своите жертви, защото те въплъщават най-покварените и развратни страни на нашето общество. И къде може да намериш подобни икони на невъздържаността най- лесно, ако не сред единия процент такива хора в Ню Йорк Сити? И кое място би било по-подходящо да потърсиш отмъщение и напълно буквално да превърнеш Готъм в град на безкрайния мрак?

Макар трите жертви да са убити по различен начин, след това всички са обезглавени. Обезглавяването е най-древното и чисто наказание. Палачът поразява своите жертви с меча на правдата, косата на Божия гняв, и изпраща душите им на вечна смърт.

Какво може да научи Ню Йорк от тези убийства? Възможно е убиецът да проповядва на града. Убийствата са предупреждение за града и страната. Това предупреждение се състои от две части. Първата става ясна от начина на живот на жертвите и гласи: вие, представителите на този един процент, променете начина си на живот, преди да е станало твърде късно. Втората част от предупреждението е видна от начина, по който палачът избира своите жертви сред недосегаемите, защитените и охраняваните хора сред нас. Предупреждението гласи:

Никой не е в безопасност.

Д’Агоста никога не беше харесвал болниците. Всъщност беше нещо повече от нехаресване. Щом влезеше в някоя клиника с нейните лъскави повърхности и флуоресцентно осветление, миризмата на дезинфектанти и скапана храна, започваше да се чувства физически болен.

Особено неприятно беше, че трябва да го направи на Коледа в пет следобед, за да разпита лудото копеле, стреляло по полицая. Колкото и да го разбираше Лора – тя самата беше капитан от полицията – това не й пречеше да се сърди, че дни наред го няма половината нощ, а когато се прибере, не го бива за нищо друго, освен да си легне. А на сутринта да стане и всичко да се повтори отново. Дори сутринта на Коледа не можа да остане да пият кафе и на всичко отгоре й подари само няколко набързо купени неща.

Намери Лашер в едно затворено крило на „Белвю“, където го пазеха четири ченгета, а наоколо пърхаше милосърдна сестра. Огнестрелните рани на ненормалника бяха тежки и на лекарите им трябваха повече от двайсет и четири часа да го стабилизират достатъчно, за да може да бъде разпитан. Щеше да се оправи. От друга страна, човекът на Д’Агоста беше в интензивното отделение и се бореше за живота си.

Лашер беше слаб, но раните не бяха избили глупостите от главата му. През последните петнайсет минути, независимо колко обикновен е въпросът, който Д’Агоста му задаваше, отговорът бързо се отклоняваше към химическите опити, убийството на Джон Кенеди и Проекта

„МКУлтра {23} 23 Кодовото име на незаконна програма на ЦРУ за контрол на поведението. – Б. пр. “. Този тип беше напълно луд. Но нямаше алиби за времето на убийството на Кантучи. Няколко пъти сам си противоречеше, когато се опитваше да обясни къде се е намирал и какво е правил през нощта на убийството и деня преди това. Д’Агоста беше почти сигурен, че лъже, но същевременно мъжът беше толкова луд, че трудно можеше да си го представи да извърши изкусно убийство като това на Кантучи, независимо от техническите си познания.

И като капак, Пендъргаст отново беше изчезнал и не отговаряше на есемеси, имейли и телефонни обаждания.

— Хайде да започнем отначало – каза Д’Агоста. – Казахте, че на осемнайсети декември сте прекарали деня в апартамента, били сте онлайн и интернет данните ще го докажат.

— Казах ти, човече, аз…

Прекъсвайки го, Д’Агоста отбеляза:

— Проверихме интернет данните за този ден и се оказа, че са изтрити. Защо сте ги изтрили?

Лашер се изкашля и направи гримаса.