Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Хариман спря обиколките, за да се приближи към масата. До лаптопа, чийто екран светеше, бяха струпани три купчини хартия – по една за всяко убийство. Страниците бяха запълнени с бележки, драскулки и щриховки, груби чертежи и от време на време по някоя въпросителна. Той зарови неспокойно из тях за миг, след това поднови ходенето насам-натам.

Гризящата тръпка от професионалното безпокойство, която беше намаляла малко след интервюто с Изолда Озмиян, отново се появи. Знаеше, о, да, знаеше какви големи истории могат да станат тези убийства, но имаше проблеми, докато ги отразяваше. Едното затруднение беше, че полицейските му източници не бяха толкова добри и не горяха от желание да му помогнат. Стария му съперник Смитбак много го биваше да се сприятелява с полицаите. Купуваше им питиета, ласкаеше ги дебелашки и изпросваше от тях истории. Неприятно му беше да го признае, но Брайс просто не беше създаден за това. Може би причината беше в неговото възпитание като бял англоговорещ протестант, годините в „Чоут“ и „Дартмут“, където порасна със златната младеж от яхтклубовете и коктейлите. Каквато и да беше причината, просто не го биваше да се отпуска с ченгетата и не говореше техния език. И те го знаеха. В резултат неговите репортажи страдаха.

Имаше обаче още по-голям проблем. Дори да беше близък с всички ченгета в управлението, този път Хариман не беше сигурен, че това щеше да му помогне. Защото те изглеждаха толкова объркани от тези убийства, колкото и той самият. Из въздуха се носеха дузина различни теории: един убиец, двама убийци, трима убийци, убиец имитатор, самотен убиец, който се преструва на имитатор. Основната теория в момента беше, че дъщерята на Озмиян е убита от един убиец, а по-късно обезглавена от човек, който се е готвел да извърши още убийства по този модел. Ченгетата не искаха да обяснят точно защо смятат, че второто и третото убийство са свързани. Но от онова, което Хариман беше успял да изрови, изглеждаше доста ясно, че и в двата случая има един и същ начин на действие.

Така че до навечерието на интервюто с Изолда Озмиян чинно беше почукал на всички възможни врати, обиколил всички местопрестъпления и извъртял най-добрите репортажи, които можеше. На пресконференцията преди два дни направи всичко възможно да бъде забелязан, без да се налага да размахва рекламна табела. Но не се заблуждаваше: вдигнатият шум сам по себе си не продаваше вестници, а неговите истории бяха пълни с общи приказки, а не с факти и доказателства.

Той направи още две обиколки на апартамента преди отново да спре във всекидневната. Лаптопът си стоеше там, курсорът примигваше към него като подигравателен среден пръст. Огледа се наоколо. Три стени на помещението бяха покрити с относително свестни маслени картини, акварели и скици, които беше наследил. Четвърта стена бе запазена за снимки на починалата му приятелка Шанън, както и няколко плакета и награди, които беше получил за работата си по привличане на вниманието към раковите изследвания. Най-важният плакет беше за фондация „Шанън Кроа“, която беше създал на нейно име за набирането на средства за изследването на рака на матката. Беше го постигнал с помощта на „Поуст“, който от време на време организираше благотворителни акции, съпътствани от поредица статии. Фондацията беше постигнала скромен успех, събирайки няколко милиона долара. Хариман беше в управителния й съвет. Нямаше как да върне Шанън, но можеше да направи всичко възможно нейната смърт да не е била съвсем напразна.

С въздишка се принуди да седне на масата и отново да започне да рови из трите купчини. Беше толкова странно: три обезглавявания в един и същи район, и то в течение на по-малко от две седмици, но без ясна връзка между тях. Трима души с различен произход, различно социално положение, различна възраст, професия и наклонности. Във всяко отношение различни. Пълна лудост.

Да имаше поне нещо общо , помисли си той. Нямаше ли да е страхотно? Историите нямаше да са три, а една. И то огромна. Ако можеше да намери някаква обща нишка, минаваща и през трите убийства, тези три купчини хартия… От това можеше да излезе репортажът на неговия живот!

Облегна се. Може би трябваше отново да отиде в управлението и да се опита да измъкне още информация за престрелката онази вечер? Вече бяха изкарали тежката артилерия за този случай. Знаеше, че става дума за човек, от когото полицията се интересува във връзка с убийството на Кантучи. Но това беше всичко, което успя да научи.