Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Не вярваше на сложните теории за имитатори и серийни убийци с противостоящи мотиви. Инстинктът му подсказваше, че убиецът е един. А щом е така, убийствата трябва да имат нещо общо извън обезглавяването – общ мотив. Но какъв? В края на краищата ставаше дума за три необичайно богати отрепки, които никога не се бяха срещали, но въпреки това…

Спря се на тази мисъл. Три необичайно богати отрепки ? Може ли да е това? Възможно ли е причината да е тази?

Може би в края на краищата не всичко у трите жертви беше толкова различно. Изглеждаше толкова просто. Толкова чисто. Три богати отрепки, които в съзнанието на убиеца заслужаваха да умрат. Колкото повече мислеше за това, толкова по-логично му се струваше. Съвършено логично.

Всъщност това беше единствената теория, в която имаше логика.

Усети студени тръпки по гръбнака, което се случваше единствено когато надуши нещо голямо.

Но сега трябваше да бъде внимателен. Много внимателен. Не искаше да се повтори историята с Фон Мек, стария луд учен, който предсказа предстоящото разрушаване на Ню Йорк от пожар. Този репортаж го беше вкарал в неприятности. Не – ако искаше да постигне нещо, историята му трябваше да е подкрепена от здрава журналистика, факти и доказателства.

Преднамерено бавно започна да прехвърля листовете в първата купчина, след това във втората и накрая третата. Докато го правеше, обмисляше внимателно всичко, търсейки пробойни в своята теория. Трима души с очевидно лоши характери. Озмиян – богата купонджийка; Кантучи – адвокат на мафията; Богачев – търговец на оръжие и бандит. Обаче… излезе, че Грейс Озмиян е имала ужасна тайна. Беше готов да се обзаложи, че и другите са имали по нещо грозно и зло, скрито в миналото. Разбира се, че имаха . Та те не бяха просто някакви дребни отрепки: всеки от тях трябва да е извършил нещо ужасно като Грейс Озмиян, която така и не беше наказана както трябва. Самата същност на техните професии правеше това напълно неизбежно. Колкото повече мислеше и проучваше доказателствата, толкова по-сигурен ставаше. Беше толкова просто, толкова очевидно. През цялото време всичко е било пред очите му.

Закрачи отново из апартамента, но сега обиколките бяха различни: живи и развълнувани. Никой не го беше проумял. Полицията нямаше никаква представа. Колкото повече оглеждаше своето откритие от различни ъгли, толкова по-уверен ставаше… не,убеден… че е прав.

Върна се обратно в хола, седна на масата „Кралица Ана“ и придърпа лаптопа към себе си. Остана около минута неподвижен, докато подреждаше мислите си. След това започна да пише. Първо бавно, после все по-бързо и по-бързо. Клавишите тракаха до късно в снежната нощ. Щеше да се получи коледна приказка, която нямаше да бъде забравена скоро.

ЛОВЕЦЪТ НА ГЛАВИ Е РАЗГАДАН

Какво свързва обезглавените трупове?

От почти две седмици Ню Йорк е обхванат от страх заради един убиец. Трима души бяха убити брутално, главите им отрязани и отнесени. Отнесени от неизвестен или неизвестни извършители. Още шест души, телохранители, бяха убити, защото вероятно се бяха изпречили на пътя му/им.

Нюйоркското полицейско управление е в безизходица. Признаха, че не знаят дали убиецът е един, или двама, или дори трима. Не разполагат дори с мотив. Нямат сериозни улики. Разследването отчаяно се опитва да открие някаква връзка между главните жертви – каквато и да е– но без успех.

Дали това не е класически случай, когато заради дървото човек не може да види гората? Един ексклузивен преглед на доказателствата от „Поуст“ открива връзка или точно онзи мотив, който полицията се мъчи да намери.

Нашият анализ на доказателствата разкри определени факти за главните жертви.

Жертва № 1: Грейс Озмиян, купонджийка, без големи стремления в живота, освен да харчи парите на татко си, да се отдава на нелегална употреба на наркотици и да води живот на паразит, ако не е в съда, за да бъде плесната през ръцете за прегазеното и зарязано на платното дете, защото е карала пияна.

Жертва № 2: Марк Кантучи, на 65 години, главен прокурор, станал адвокат на мафията. Натрупал милиони от защитата на най-големите мафиотски босове от Ню Джърси, човек, измъкнал се сух от всички разследвания на неговите престъпления: от незаконно присвояване и изнудване до рекетьорство и убийства.

Жертва № 3: Виктор Богачев, на 51 години, руски олигарх, който си изкарва парите чрез посредничество при продажбата на свалени от употреба ядрени оръжия през Китай. Напуска родната си страна и се установява в голямо имение в Хамптън, където още от началото се забърква в съдебни дела за неплащане на данъци, измами на служители и погазване на градските наредби.