Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Вижте, господин Ингмар, очевидно е, че убийството на Кантучи е вътрешна работа – планирана и осъществена от човек, който е работил за вашата фирма и е имал достъп до вашия програмен код. Няма да бъдем доволни, ако си позволите да ни пречите.

— Това са само предположения, лейтенант. Всичко тук е под строг контрол. Моите служители се проверяват както тези на ЦРУ, ако не и повече. Искам да ви уверя, че сте поели по грешна следа. Сигурно разбирате, че охранителна фирма като нашата трябва да внимава с информацията за своите служители?

На Д’Агоста изобщо не му се понрави тонът на мъжа.

— Добре, Ингмар, значи искате да стане по трудния начин? Ако не започнете веднага да ни сътрудничите, ще вземем съдебна заповед и ще поискаме документите на служителите чак от Адам и Ева насам. Освен това ще ви завлечем на „Полис Плаза“ №1, за да ви разпитаме.

Той замълча, дишайки тежко.

Ингмар му отвърна със студен поглед.

— Както обичате. Вашите пет минути изтекоха. Господин Блаунт ще ви изведе.

Ревностният хипстър отпреди малко се появи отново, но сега Пендъргаст, който не беше продумал и сякаш не проявяваше интерес към разговора, се обърна към Д’Агоста:

— Мога ли да видя този брой на „Поуст“?

Д’Агоста му го даде, чудейки се какво цели агентът. Той го разгъна пред Ингмар и го вдигна пред лицето му.

— Сигурно сте чели днешния „Поуст“?

Ингмар грабна вестника с презрение, погледна го и хвърли върху масата.

— Но не сте прочели статията на Брайс Хариман на първа страница.

— Не ме интересува. Блаунт, изведи господата.

— А би трябвало, защото утре на първа страница ще пише за вас и вашата фирма.

Настъпи ледено мълчание. След малко Ингмар заговори:

— Заплашвате да уредите изтичане на информация към пресата?

— Изтичане? Нищо подобно. Точната дума е комюнике . Обществеността настоява да получи информация за убийството на Кантучи. Кметът Делило също е разтревожен. Полицията има задължение към обществеността да я информира за напредъка си. Вие и вашата компания ще бъдете илюстрация за този напредък.

— Какво искате да кажете?

— Водещата хипотеза за това престъпление е, че убиецът е работил във вашата фирма. Вашата фирма. Това лично ви превръща в лице, от което полицията се интересува. Не ви ли харесва определението: лице, от което полицията се интересува? Толкова пълно с мрачни внушения, с неясни намеци, без всъщност да казва каквото и да било.

Д’Агоста стана свидетел как по лицето на Джонатан Ингмар започна да се изписва забележителна и задоволителна промяна. Хладното и арогантно изражение се смени с издуване на вените и почервеняване на кожата.

— Това е чисто очерняне. Ще ви съдя до дупка.

— Ще бъде очерняне само ако не е истина. Всъщност е истина, защото вие наистина сте лице, от което полицията се интересува, особено след вашия капризен отказ да ни сътрудничите. Да не говорим, че ни накарахте да ви чакаме четиресет и пет минути на вашата рецепция в компанията само на семейство Кардашиян!

— Заплашвате ли ме?

Пендъргаст му се изсмя най-откровено в лицето.

— Колко сте проницателен.

— Сега ще се обадя на адвоката си.

Обаче преди Ингмар да успее да го направи, Пендъргаст извади мобилния си телефон и натисна бутона за бързо набиране.

— Отдел „Местни новини“ ли е? Искам да говоря с Брайс Хариман, моля.

— Чакайте! Достатъчно! Затворете!

Пендъргаст прекъсна връзката.

— Е, господин Ингмар, смятате ли, че можем да ви се натрапваме още няколко минути или няколко часа , ако се наложи? Да започнем със служителите, които са инсталирали охранителната система на Кантучи. Много се зарадвах, като чух, че вашият процес на проверка е на равнището на ЦРУ! Моля, покажете ни досиетата от проверките на тези хора. О, да не забравим и вашето лично досие.

— Ще вдигна голям шум заради това, помнете ми думата.

Намеси се и Д’Агоста. Мрачното му настроение започна да се разсейва.

— Е, Ингмар, какво каза преди малко? Ще се възползваме от това ваше както обичате . Така че донесете тези досиета, и то веднага.

Къри остави Пендъргаст пред „Дакота“ – агентът на ФБР изтъкна някакви неясни извинения за това, че не може да дойде с тях да разговарят с бащата на убитото момче в Пиърмонт – докато той и Д’Агоста продължиха към магистрала „Уест Сайд“ по моста „Уошингтън“ и след това нагоре по магистрала „Палисейдс“. Град Пиърмонт в щата Ню Йорк беше разположен отстрани на шосе 9У на западната страна на река Хъдсън, недалеч от крайградската железница на Ню Джърси. Къри беше най-мълчаливият сред сержантите, за което Д’Агоста му беше дълбоко благодарен. Докато сержантът караше, той преглеждаше досиетата, които им бяха копирали в „Шарпс & Гънд“.