Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Двама техници бяха инсталирали системата на Кантучи. Единият все още работеше във фирмата и изглеждаше напълно в ред. Другият беше напуснал преди четири месеца. Всъщност бил уволнен. Мъжът се казваше Лашер и при постъпването му във фирмата преди пет години досието му е било чисто, но миналата година нещата са започнали да се влошават. Досието беше пълно с предупредителни писма заради закъснения, едно беше за политически некоректно изказване, а две за неприлични подмятания към две колежки, които подали оплаквания. Досието завършваше с доклад за яростно избухване на Лашер, като подробностите не бяха упоменати. Казваше се само, че става дума за „яростна тирада“, която предизвиква и незабавното му уволнение.

Д’Агоста се облегна удобно и докато Къри се справяше със задръстването, настроението му се оправи напълно. Този тип Лашер, изглежда, щеше да бъде техният главен заподозрян за убийството на Кантучи. Приличаше точно на онези недоволни задници, готови да си го върнат на фирмата, която ги е уволнила. Може би Лашер сам е убил Кантучи или се е съюзил с убиеца, предоставяйки му нужната вътрешна информация. Във всеки случай това беше прекрасна следа и той щеше да се погрижи мъжът да бъде разпитан колкото може по-бързо.

Д’Агоста беше по-сигурен откогато и да било, че двете убийства не са свързани и по тях трябва да се работи като по отделни случаи. Като доказателство за това и в двата случая чудесно се развиваха напълно различни следи. Бащата на прегазеното дете, Джори Боу – когото отиваха да видят – явно беше лице, към което полицията проявява интерес в случая с убийството на Озмиян. За детектива можеше да се окаже двойна победа да разчисти два големи случая едновременно. Ако това не му изкараше повишение, нищо не можеше да му помогне.

Той се обърна към Къри.

— Да те информирам за този тип в Пиърмонт. Боу. Прегазеното дете е било единственото му. Грейс Озмиян, която го е прегазила и избягала от местопроизшествието, фактически се измъква. След смъртта на момчето семейството му се разпада. Майката става алкохоличка и накрая се самоубива. Бащата прекарва известно време в психиатрична клиника и губи своя озеленителски бизнес в Бевърли Хилс. Преместил се е на изток преди шест месеца. Сега работи в бар.

— Защо се е преместил на изток? – попита Къри. – Роднини ли има там?

— Нищо не знам.

Къри кимна. Той беше едър мъж с кръгла глава и къса военна прическа, под която се червенееше кожата му. Не изглеждаше буден и не говореше интелигентно, но Д’Агоста беше разбрал, че е умен, и то много. Просто не си отваряше устата, ако нямаше какво да каже.

Напуснаха магистралата „Палисейдс“, за да поемат по шосе 9У Север. Беше четири следобед и часът пик в движението още не беше настъпил, затова след няколко минути стигнаха до град Пиърмонт. Оказа се очарователно малко местенце, сгушено на брега на реката, с марина зад огромния вълнолом, откъдето идваше и името на града {17} 17 Pier (англ.) – вълнолом. – Б. пр. . Сладки дървени къщи бяха накацали по хълмовете, извисяващи се над Хъдсън, а към моста „Тапан Зий“ се откриваше драматична гледка.

Д’Агоста извади смартфона си и набра „Гугъл карти“.

— Барът се казва „Изворът“. Намира се на „Пиърмонт Авеню“. – Той започна да дава указания на Къри и не след дълго се озоваха пред привлекателен оазис. Щом слязоха от колата, ги заблъска буен пристъп на вятъра откъм река Хъдсън, преди да успеят да влязат в бара. В четири и петнайсет заведението още беше полупразно, а зад бара стърчеше самотен барман. Мъжът беше едър, с телосложение на докер, носеше потник, а мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки.

Д’Агоста отиде на бара, извади значката си и я остави на плота.

— Аз съм лейтенант Д’Агоста от отдел „Убийства“ на Нюйоркското полицейско управление. Това е сержант Къри. Търся мъж на име Джори Боу.

Едрият мъж се вторачи в него със студени сини очи.

— Намерихте го.

Макар това да изненада Д’Агоста, той не го показа. Беше успял да свали няколко неясни снимки на Боу от интернет, но те изобщо не приличаха на това копеле с напомпани мускули. Трудно беше да се разбере какво си мисли, защото лицето му остана напълно безизразно.

— Господин Боу, може ли да ви зададем няколко въпроса?

— За какво?

— Разследваме убийството на Грейс Озмиян.

Боу остави на плота барманската си салфетка, кръстоса яките си ръце и се облегна на бара.

— Давайте.

— Искам да разберете ясно, че в момента не сте заподозрян и че този разговор е доброволен. Ако се превърнете в заподозрян, ще прекратим разговора, ще ви обясним какви са вашите права и ще ви предоставим възможността да повикате адвокат, който да ви представлява. Разбрахте ли?