Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

В единия край започна някаква блъсканица и след малко една жена започна да се приближава през тълпата. Беше на трийсетина и няколко години, привлекателна, носеше обикновено пухено яке и джинси, а в едната си ръка стискаше нещо, което блестеше като злато. Жената вдигна предмета, сякаш се готвеше да го метне на купчината, след което се обърна към Суоп:

– Вие ли сте Страстният поклонник?

През последните час и половина хората се бяха приближавали, за да му стиснат ръка, да го прегърнат и през сълзи да му благодарят за неговото откровение. Това се беше оказало най-смиряващото преживяване в неговия живот.

Той кимна сериозно.

– Да, аз съм поклонникът.

Жената го гледа известно време, изпълнена с възхищение, после протегна ръка, за да стисне неговата. Когато го направи, отвори длан, за да открие не златното бижу или часовник, които Суоп беше очаквал, а златото на полицейска значка. В този момент тя сграбчи китката му с другата си ръка и той усети студена стомана да я обгръща.

– Капитан Лора Хейуърд, Нюйоркско полицейско управление. Арестуван сте, непрокопсанико!

– Какв…

Обаче жената, която не изглеждаше особено силна или бърза, внезапно го сграбчи с някаква хватка от бойните изкуства, завъртя се, издърпа ръцете му зад гърба и заключи и другата му китка. Всичко това се случи за по-малко от секунда.

Изведнъж Голямата морава беше залята от светлина. Прожектори, скрити сред обграждащите я дървета, осветиха кладата. В този момент голяма кавалкада от служебни превозни средства: патрулки, камиони на Спецотряда, пожарни коли се понесоха по тревата към групата. Сигналните им лампи премигваха, а сирените виеха. Пеши полицаи, оборудвани срещу безредици, крачеха под строй, докато говореха по своите радиостанции.

Братята около Суоп се оглеждаха изненадани от неочакваното нападение, поколебаха се, рухнаха и започнаха да отстъпват и да се пръскат. Полицията не се хвърли да ги преследва.

Всичко се случваше толкова бързо, че в началото Суоп не можеше да осмисли какво става. Обаче когато жената го блъсна да върви напред в целия този хаос към линията на полицията, му просветна. Ченгетата се бяха събрали тихо в гората. Вместо да предизвикат безредици, като се опитат направо да го арестуват, бяха изпратили полицайката под прикритие в цивилни дрехи. А сега, когато вече беше с белезници, ченгетата най-накрая излизаха и с мегафони приканваха всички мирно да се разотидат. През това време се приближиха неколцина пожарникари, които дърпаха маркуч след себе си и поляха с вода тлеещите ценности, за да изгасят кладата.

Пред тях се показа един от онези бусове, които се използваха за превоз на арестанти. Задната врата се отвори и ченгето в цивилни дрехи го повдигна за лакътя върху металното стъпало. Докато жената полицай помагаше да го качат в арестантската кола, му каза:

– Може би преди да тръгнем, ще поискате да видите добре своите последователи.

Суоп се обърна, за да ги погледне за сбогом, но онова, което видя, го шокира. Това, което само преди минути беше мирно, почти молитвено събрание, внезапно се беше превърнало в хаос. Въпреки полицейските мегафони голям брой негови последователи не се бяха разпръснали. Тези хора се бяха превърнали в мародери, струпани около купчината, от която измъкваха ценности и ги пъхаха в джобовете си. През това време изненаданите полицаи викаха и ги преследваха. Сега стотици, може би дори хиляда негови последователи се бяха струпали около угасналата купчина на суетата – толкова много хора, че полицаите временно бяха затруднени. Те грабеха пълни шепи пари, сребърни кюлчета, акции на приносител и скъпоценности, часовници и обувки, трескаво плячкосвайки купчината, която бяха дошли да изгорят, а след това припкаха да се скрият в мрака сред дърветата с откраднатото, чак кряскайки от радост и триумф.

Озмиян изчака ехото от изстрела да се разсее бавно, докато Пендъргаст отново отвори очи.

— Опаа, не улучих.

Той не видя никаква реакция в очите на агента.

— Да ви дам ли още една преднина от десет минути, или да приключа всичко тук и сега?

Той зачака, но Пендъргаст не отговори.

— Добре, аз съм спортсмен. Ще ви дам още десет минути. Много ви моля обаче да се опитате да използвате малко повече ума си. – Погледна си часовника. – Остават един час и трийсет и пет минути от времето за лов. – Той махна с дулото на оръжието си към лежащия на пода сред боклуците „Лес Беър“ на Пендъргаст. – Хайде, вдигнете го, но само с два пръста! И вървете. Аз ще изчакам тук десет минути, за да ви осигуря нова преднина.