Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

След като мина покрай купчина бетонни отломки, Озмиян влезе в голямо отворено помещение, което очевидно някога е било обща спалня. Леглата, още подредени в редици, сега се бяха превърнали в почернели железни рамки. Далечната стена беше рухнала и зад нея се виждаше баня с напукани от горещината порцеланови мивки, обгорели писоари и оголени душ кабини, в много от които арматурата се беше огънала и разтопила.

Следата на Пендъргаст го отведе до главното стълбище на крило „Д“.

То представляваше истински кошмар на разрушението. На Озмиян му беше трудно да повярва, че още не е рухнало. Естествено, избирайки най-опасния район, плячката беше тръгнала нагоре по стълбите. Отново се запромъква с крайна предпазливост и в пълна тишина. Очаквайки всеки момент засада, Озмиян се качваше опипом по смрадливото извито стълбище. Следата излезе от стълбището на втория етаж и той отново попадна в съсипан коридор – истински лабиринт от обгорели и извити греди. По протежение на коридора лежеше маркуч – очевидно зарязан от пожарникарите, които бяха потушили огъня. Краят му все още беше завит към пожарен кран. Той спря. Нещо беше лежало на пода близо до маркуча и пресните следи от драскане в слоя въглени и прах показваха, че Пендъргаст го е вдигнал. Какво ли е?

Свръхестествените му ловни инстинкти започнаха да сигнализират. В предишния му живот на ловец на едър дивеч подобно усещане означаваше, че вече е близо; че плячката е решила да се обърне и да се изправи срещу него; и че нападението е предстоящо. Той се спря и напрегна. Един особено силен порив на вятъра предизвика взрив от скърцания и на Озмиян се стори, че цялата постройка може да рухне всеки момент. Кога беше този пожар? Спомни си, че миналата година. Сградата още не беше рухнала, така че нямаше нужда да се притеснява твърде много, че ще падне точно сега. Стига някой да не й помогне.

Аха! Този мисъл беше истинско откровение. Беше размишлявал каква атака планира Пендъргаст и от каква посока. Обаче би ли сринал сградата върху тях двамата? Това беше щура идея, прекалено непредсказуема, защото можеше да убие както преследвача му, така и него самия. Въпреки това, докато обмисляше тази възможност, все повече се уверяваше, че Пендъргаст наистина планира да направи точно това.

Озмиян направи безшумна крачка напред, придържайки се към мрака на външната стена, и зае позиция зад камара бетонни отломки. Намираше се зад отлично прикритие близо до външната стена на сградата, което му оставяше свободна огнева линия. Той самият беше скрит в мрак, а непряката лунна светлина пред него и зад гърба му беше достатъчна, за да вижда. Беше точно там, където искаше да бъде. Все още скрит в мрака, Озмиян протегна ръка, стисна развития пожарникарски маркуч и започна бавно и тихо да го придърпва към себе си.

Усещаше всяка клетка в тялото си жива. Нещо щеше да се случи и той щеше да бъде готов за него.

На горния етаж, притиснат към две клатещи се греди над незащитена част от коридора, видима през пролуките на пода, агент Пендъргаст чакаше Озмиян. Пожарникарската брадва бе преметната през лявото му рамо, а в дясната ръка стискаше своя „Лес Беър“. Неговият преследвач или щеше да продължи преследването и да се появи в обсега на коридора на втория етаж, като му предостави прилична възможност за стрелба, или щеше да надуши капана и да спре, за да изчака.

Минутите отминаваха, но Озмиян не се появи. Пендъргаст се запита дали отново не го бе надхитрил. Не, не и този път! Озмиян щеше да го последва в крило „Д“. Това беше предизвикателство, на което нямаше да устои. Макар да не можеше нито да го види, нито да го чуе, знаеше, че е някъде там, следващ неговите следи. Трябва да е там, и то съвсем близо . Очевидно очакваше Пендъргаст да направи първия ход.

Нов пристъп на вятъра отвън предизвика хор от скърцане и ясно доловимо движение на гредите, върху които Пендъргаст се беше притиснал. Крило „Д“ беше къща от карти, купчина подредени като кула клечки, клатеща се пирамида от плочки за домино.

Нямаше смисъл да чака още. Пъхна пистолета под колана на панталона, вдигна брадвата с две ръце над главата си, съсредоточи поглед върху мястото на удара и я стовари с огромна сила върху една от носещите греди, върху които стоеше. Здравото острие се заби дълбоко в неизгорялата сърцевина на гредата, обгорени трески се пръснаха наоколо. Остър като изстрел пукот сигнализира за счупването на гредата, веднага последвано от стакатото, наподобяващо автоматичен огън, на останалите трошащи се носещи греди и бетонните стени, които също започнаха да поддават една след друга. Подът залитна надолу, но не полетя, а започна бавно и донякъде контролирано спускане. Пендъргаст пусна брадвата, със светкавично движение измъкна пистолета и докато отломките се трупаха долу, той изведнъж получи чиста огнева линия към оказалия се неочаквано незащитен Озмиян, който беше изваден от равновесие. Пендъргаст успя да стреля два пъти, преди собственото му движение надолу и сградата, която се рушеше около него, да скрият всичко в голям облак прах.