Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

в очакване на заповедта

на главния прокурор за прекратяване

Беше заключено, но едно рязко завъртане на ключалката с острието на джобния нож строши крехкия патрон. След като отвори чекмеджето, съпроводено с поредно остро скърцане на ръждив метал, той запрехвърля съдържанието, като паякообразните му пръсти летяха по гърбовете на папките, вдигайки малък облак прах. Спря и взе дебела папка с документи, закачени към външната й корица. Внезапно се присви, загаси фенерчето и се ослуша. Когато влезе в архива, бе затворил ръждясалата врата в далечния край на помещението. А тя току-що се беше отворила със скърцане.

Озмиян вече беше тук.

Това беше катастрофа: Пендъргаст просто нямаше времето, от което се нуждаеше. Въпреки това с безкрайна предпазливост се изправи и без да светва фенерчето, тръгна в мрака, плъзгайки ръка по шкафовете, докато напредваше към задния вход. Кратко прекосяване на открито пространство го доведе до външната стена на архива от сгурбетонни блокчета, покрай която продължи да напредва опипом. Някъде в тази стена имаше затворена врата и той беше близо до нея. Спря и напрегнато се вслуша. Това не беше ли слабото, напомнящо шепот проскърцване на стъпки по песъчинки? Още един едва доловим звук близо до границите на слуха стигна до него. После още един. Озмиян се промъкваше в мрака към него.

Насочи своя „Лес Беър“ и зачака. Ако стреля по посока на звука, сигурно щеше да пропусне, а проблясъкът щеше да даде на Озмиян възможност да се прицели. Рискът беше твърде голям. Предприемачът сигурно беше чул скърцането при отварянето на последното чекмедже и знаеше, че Пендъргаст е тук, но вероятно нямаше представа точно къде.

Агентът остана при стената неподвижен, дишайки едва–едва. Поредното едва доловимо поскръцване от стъпка. Този път по-близо. Реши да пробва с изстрел въпреки риска. Насочи пистолета към мрака, сложи пръст на спусъка и зачака следващия шум. И ето че се чу – шепотът на прах, натиснат от крак.

Той даде два бързи изстрела, като едновременно с това се хвърли встрани. Двойният дулен пламък освети Озмиян на около двайсет метра надолу по съседната пътека. Той на мига отговори на огъня, но куршумите се сплескаха в стената над проснатото тяло на Пендъргаст, посипвайки го с парченца бетон. В мрака той стреля още пет пъти по последното местонахождение на Озмиян, като отново разпредели изстрелите си в пространството според предположението си накъде може да поеме мишената му. Ала всеки проблясък показваше предприемача на място, накъдето не беше изстрелял куршум, който дори отговаряше на неговия огън и го накара да се хвърли зад следващата редица шкафове, за да се скрие. В ехтящото от изстрелите пространство Пендъргаст се възползва от шума, за да се втурне в мрака надолу по пътеката между стелажите. Намери друга редица опипом и хукна отново по пътеката, зави по нова пътека край друга редица шкафове, преди да спре, да приклекне и да регулира дишането си в настъпилата тишина. Тръгна отново крайно внимателно и по заобиколен път стигна отново близо до задния вход, като през цялото време напипваше пътя с ръце. След минути го откри, отвори вратата със скърцане, промъкна се приведен през нея и я блъсна да се затвори. В същото време чу как Озмиян стреля по посока на звука и куршумът се сплеска в дебелата желязна врата, без да успее да я пробие. Тук имаше резе и Пендъргаст го блъсна да се затвори. То щеше да му спечели най-малко няколко допълнителни минути, за да свърши каквото трябва.

Светна фенерчето и бързо запрелиства папките, които беше взел, страница по страница, докато не спря на една. Откъсна я и я пъхна в джоба си, хвърли поглед на строителните планове… и се отправи надолу по коридора, без да си прави труда да стъпва тихо. В далечния край на коридора се озова пред малка зелена врата, която отвори, а после затвори и зарези след себе си, докато чуваше как Озмиян се опитва да мине през вратата на архива.

Трябваше да свърши много работа, за да се приготви за идването на предприемача.

Озмиян светна фенерчето при вратата. Видя здраво укрепена стоманена врата, на която някога беше поверена охраната на този чувствителен архив. След като прегледа ключалката, разбра, че единственият начин е да стреля в нея, въпреки че щеше да изразходва муниции.

Изхвърли вече празния пълнител и вкара резервния. Застана леко разкрачен и стиснал с две ръце пистолета, успокои дишането си и се прицели в цилиндъра. Плячката му отново беше успяла да изпрати няколко куршума на сантиметри от главата му. Стрелбата го караше да губи контрол, но същевременно означаваше – ако сметките му бяха верни – че неговият противник има само един патрон срещу неговите осем. Смяташе, че сега плячката му е изцяло заета с бягството си и е с изчерпани възможности. Засада с един патрон беше чисто самоубийство. Погледна часовника си: двайсет минути до мига, когато приятелят на Пендъргаст ще се превърне в кайма по стените на Постройка 44. Не беше за чудене, че рухна.