Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Наистина? Уха, луда работа.

— Не, беше прозрението, от което имах нужда. Вече беше признал, че този „лов“ е нещо повече: беше чист екзорсизъм на преживяното от него тук. Когато пощади живота ми, разбрах, че Озмиян иска да се освободи от много по-голям демон, отколкото той самият осъзнава. Нещо ужасно му се е случило тук, много по-лошо от сесиите с психиатър, лекарства и ремъци за обездвижване.

Както обикновено, Д’Агоста не беше сигурен накъде бие Пендъргаст и за какво изобщо говори.

— Как го пипна?

— Ако ми е позволено да се поздравя сам, трябва да призная, че много се гордея с последната си военна хитрост. Тя включваше изразходване на всички патрони, за да предизвикам лъжливо усещане за безопасност у моя противник, което го окуражи да се хвърли с главата напред в моя последен капан.

— Къде е той?

— В мазето на Постройка 93, в помещение, което някога е познавал много добре. Помещение, в което лекарите са го превърнали в човека, който е днес.

Краката на Д’Агоста най-сетне бяха свободни и той се изправи.

Направо замръзваше. Озмиян беше хвърлил дрехите му на един стол и той се зае да ги събира.

— Превърнали са го в човека, който е днес? Какво означава това?

— Когато бил на дванайсет, бил подложен на поредица жестоки експериментални електроконвулсивни процедури. Обаче спомените, дори най-дълбоко заровените, никога не изчезват напълно и аз успях да провокирам неговите с невероятен резултат.

— Шокова терапия? – попита Д’Агоста, докато обличаше палтото си.

— Да. Може би си спомняш, твърдеше, че не са му прилагали такава в „Кингс Парк“. Когато ме пусна, знаех, че не е така. Намерих в архива в мазето папка с докладите от изследванията, в които се описва експерименталното лечение. Както и същинският сценарий, в който беше написана всяка дума: как лекарите ще успокоят горкото момче и ще го убедят да седне на стола за шокове въпреки застрашителния му вид. Излезе, че Озмиян е отнесъл особено тежък курс на лечение. Нормалната доза е четиристотин и петдесет волта при нула точка девет ампера с обичайна продължителност от половин секунда. Нашият приятел е получил същия волтаж, но тройно повече ампери в продължение на десет секунди. В добавка електродите са излъчвали в последователност отпред назад и от двете страни на черепа. По време на процеса веднага е получил конвулсии, които продължили още дълго след края му. Бих предположил, че лечението е нанесло трайни увреждания на 40-ото поле на Бродман {42} 42 Мозъчната кора се дели на 47 полета на Бродман, които се отличават по строеж и функции, но са свързани помежду си независимо от различията в строежа си. – Б. пр. .

— Какво е това?

— Частта от мозъка, която е отговорна за съчувствието и съжалението. Това мозъчно увреждане може да е обяснението за убийството и обезглавяването на собствената му дъщеря, както и удоволствието, което изпитва при ловуването и убиването на човешки същества. Винсънт, свържи се, моля, по радиото и поискай подкрепления от твоите хора, аз ще направя същото с Бюрото. Трябва да докладваме за бруталното убийство на награждаван федерален агент, както и пленяването на извършителя. Който, за съжаление, сега напълно потъна в лудостта си и отношението към него трябва да е много внимателно.

Той се обърна и събра собствените си дрехи и оборудване, които бяха струпани в един от ъглите. Д’Агоста го видя как стои вторачен в останките на Лонгстрийт, а после направи бавно, пълно с тъга движение, което приличаше на поклон. След това се обърна отново към лейтенанта.

— Скъпи приятелю, аз едва не те подведох.

— Не, Пендъргаст, зарежи това скромничене. Знаех, че копелето няма никакъв шанс срещу теб.

Пендъргаст се извърна от Д’Агоста, за да скрие изражението на лицето си.

Брайс Хариман мина през голямото оживено новинарско помещение на „Поуст“ и спря в другия край пред вратата на Петовски. Това беше втората среща през тези няколко седмици, на която го повикаха без предварителна уговорка. Това не само беше необичайно, но и нечувано. Когато получи съобщението – всъщност повикването – цялото му облекчение че беше внезапно и неочаквано освободен от затвора, се изпари.

Това не можеше да е за добро.

Пое си дълбоко въздух и почука.

— Влизай – чу се гласът на Петовски.

Този път той беше единственият човек в помещението. Седеше зад бюрото, клатеше се на стола си и въртеше молив в ръката си. Вдигна очи към Хариман и го гледа около минута, после отново се зае с молива. Не предложи на репортера да седне.