Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Сега се намираше достатъчно далеч от Озмиян, за да посмее да светне фенерчето. Насочи лъча към почернялата вътрешност.

Онова, което видя, го накара да се замисли. Стените бяха наклонени и напукани, някои рухнали отчасти. Таваните бяха пропаднали, изсипвайки купчини овъглени дървени греди и натрошени бетонни колони със зъбеща се от вътрешността им изкривена арматура. А това беше само първият етаж! Отгоре имаше струпани още девет, които едва се крепяха на тези нестабилни стени. Докато оглеждаше повредите, осъзна, че пожарът не беше отдавнашен. Вероятно беше избухнал миналата година.

Ръчен надпис, изписан със сребърен маркер върху почерняло парче шперплат, беше закован върху една странична стена:

Поздрав, колеги пълзачи!

Слушайте, хора: ако смятате, че проучването на крило „Д“ предлага неповторимо предизвикателство, помислете отново. Това място е истински опасно. Ако някой бъде убит тук вътре, това ще се отрази на достъпа на всички нас. Така че, моля ви, не го правете.

Наслаждавайте се на останалата част от Постройка 93, но стойте далече от крило „Д“. Не забравяйте важните слова на най-големия от всички пълзачи:

„О, вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете {41} 41 Цитат от „Ад“ на „Божествена комедия“ с автор Данте Алигиери. – Б. пр. “.

След миг колебание Пендъргаст пристъпи в тъмния, миришещ на гнило лабиринт.

Докато вървеше по следата, Озмиян не бързаше, наслаждавайки се на удоволствието от преследването. Нямаше защо да припира: времето беше на негова страна. Макар че до този момент плячката му го разочарова, все пак беше умен и опасен мъж и щеше да е фатално, ако го подцени. Освен това се учеше и започна да става по-добър.

Дългото лъкатушещо търсене на иглата в купата сено най-накрая го доведе до залата за изкуства и занаяти. Странното беше, че нямаше спомен за това помещение или че е упражнявал някакви занаяти, докато беше в „Кингс Парк“. Въпреки това помещението силно го смути с масите, върху които все още се виждаха незавършените занаятчийски проекти на пациентите – недоплетени шалове, глинени глави, отвратителни акварели – жалките творения на уродливи умове. Следите минаваха край масата с шаловете и Озмиян веднага предположи какво се е случило: Пендъргаст беше грабнал няколко шала, за да ги увие около стъпалата си с цел да оставя по-бледи, разсеяни следи.

Умен ход!

От този момент нататък дирята стана по-трудна за откриване и изискваше по-чести спирания, когато се пресичаше със следите на по- раншни посетители. Той продължи надолу по коридора, влизайки и излизайки от няколко помещения. Затруднявайки преследването, Пендъргаст започна да го бави. Вероятно планираше някакъв капан или засада, чиято подготовка изисква време.

Общата посока на следата, водеща на запад, беше към крило „Д“ и Озмиян се запита дали това е мястото, накъдето се бе насочил агентът. Това щеше да е най-неочакваният му ход.

Още няколко минути търсене на следи наистина го отведоха до изгорялата част. На мястото, където следите влизаха в лабиринта от отломки, той ги разгледа внимателно на светлината от фенерчето. Това можеше да е за заблуда, опит да бъде подмамен в този опасен район. Внимателният оглед обаче разкри, че Пендъргаст наистина беше влязъл в нестабилното крило. Просто нямаше начин да фалшифицира следите. Беше някъде там, вътре.

Докато гледаше в изгорялата вътрешност на сградата, Озмиян се изненада от неприятното чувство, което го обзе. Чуваше как цялото крило стене и скърца при всеки пристъп на зимния вятър. Стените сякаш се движеха и несекващите звуци го накараха да се почувства като в търбуха на някакво вонящо чудовище. Стените се ронеха, подовете бяха изгорели, оставяйки големи пролуки и паднали напряко греди. Пожарът трябва да е бил силен и толкова горещ, че се виждаха локви от стъкло и алуминий по пода, а части от бетонните стени се бяха раздробили и напукали. Наистина беше лудост от страна на Пендъргаст да рискува да влезе в място като това – признак по-скоро на отчаяние, отколкото на интелигентност.

Но нямаше значение: ако това беше мястото, където неговата плячка искаше да продължат лова – добре. Така да бъде.

Озмиян угаси фенерчето. Сега трябваше да продължи на лунната светлина и според усета си, напредвайки покрай увисналите, зеещи врати много предпазливо. Трябваше да бъде непрекъснато нащрек и да се довери на своя почти свръхестествен усет за надвиснала опасност. Беше сигурен, че Пендъргаст му е подготвил засада. Той беше като онзи ранен лъв, чакайки в горичката мопане, за да се хвърли срещу своя мъчител.