Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Ами ако няма лидер?

— Тогава създай лидер. Постави го на пиедестал, закача му някакъв шибан медал. Подушвам голяма работа в това. И знаеш ли какво? От трийсет години насам никога досега не съм се излъгвал в интуицията си.

— Да, сър. Благодаря ви, господин Ритс.

Хариман се опитваше да скрие презрението в тона си. Щеше да направи онова, което Ритс искаше, но по свой начин.

Ритс дръпна дълбоко от цигарата си, тютюнът изсъска огънчето изпращя. След това хвърли угарката на пода и я стъпка. Закашля се и се усмихна, разкривайки редица неравни зъби, пожълтели като царевичен кочан.

— Върви и ги намери, Хариман! – изкикоти се силно той.

Васкес откъсна парче сушено говеждо и го задъвка замислен, преглътна, отпи глътка минерална вода. Зае се отново с кръстословицата на лондонския „Таймс“ помисли, вписа още една дума, изтри друга, но после остави вестника настрани.

Въздъхна. Винаги изпадаше в леко носталгично състояние пред приключването на дадена операция знаеше, че ще трябва да си тръгне, че всички приготовления и обмислялия уютният малък свят, който си бе създал, щяха да отидат в историята, разровени от полицаите и фотографите. В същото време с нетърпение очакваше отново да види слънчева светлина, да диша чист въздух и да слуша рева на прибоя. Странно обаче, никога не се бе чувствал по-свободен и по-жизнен навън, отколкото в тясното си гнездо, когато убийството предстоеше.

Провери отново екипировката си. Погледна през оптичния мерник, направи малка поправка в коригиращия въздействието на вятъра механизъм. Оставаха броени минути. В пълнителя имаше четири патрона петнят бе в цевта. Стигаха му и два. Отново съблече дрехите си и облече другите. Един без пет. Погледна със съжаление гнездото си, и всичко, което трябваше да изостави. Колко пъти всъщност бе имал възможността да довърши кръстословицата на „Таймс“? Нагласи окото си върху окуляра и започна да наблюдава. Минутите бавно изтичаха.

Вратата под арката се отвори отново Васкес забави дишането и пулса си. И отново главата и раменете на Пендъргаст се появиха в окуляра. Този път Васкес не видя иконома, който сигурно бе останал по-навътре, но определено е там, защото Пендъргаст се бе обърнал към вратата и говореше с някого. Още по-добре: трудно щеше да бъде после да се разбере откъде е дошъл изстрелът под ъгъл. Спря да диша, щеше да стреля между два удара на сърцето. Прилепи буза до приклада и натиска бавно спусъка. Пушката подскочи за миг в ръцете му, той презареди и стреля отново. Първото попадение бе перфектно. То завъртя жертвата точно в желаната посока, а следващият куршум, след частица от секундата, проникна малко над ухото и главата експлодира във всички посоки. Пендъргаст падна в сянката на вратата и изчезна.

Васкес вече действаше с бързина, отработена в годините практика. Хвърли пушката и лаптопа в една чанта, метна я на рамо, сложи очилата за нощно виждане, които щяха да му помогнат да излезе от тъмната сграда. Затвори дупката, от която бе стрелял, отиде до вратата и с отвертката на батерии разви четирите винта, които я държаха затворена. След това махна тиксото от касата на вратата, отвори я безшумно и излезе в коридора.

Силна светлина проникна през очилата и го заслепи. Той ги махна и посегна да извади пистолета си, ала силуетът в коридора се придвижи твърде бързо: блъсна го в стената, все още ослепен, и пистолетът се плъзна по пода.

Васкес се извъртя с все сила към нападателя си, но не улучи, а в замяна получи страхотен удар в ребрата. Отново се завъртя, този път улучи и свали нападателя си. Беше ченгето от Саутхамптън. Яростен, Васкес извади ножа си и скочи към него, като се целеше в сърцето. Един крак замахна отстрани: усети удара по ръката си, чу пукота на костта, падна на земята и мигновено бе прикован.

Ченгето беше върху него. А там, зад ярката светлина на лампата стоеше той – Пендъргаст. Мъжът, когото той току-що бе убил.

Васкес се вторачи в него, докато съзнанието му мигновено оценяваше случилото се.

Беше засада. Те са знаели още от началото какво става. Пендъргаст бе изиграл ролята си перфектно. Васкес бе прострелял чучело, някакво чучела със специални ефекти. Майчице!

Беше се провалил. Пълен провал.

Васкес не можеше да повярва.

Пендъргаст се взираше в него отблизо. И очите му изведнъж се разшириха, сякаш разбра.

— Устата му – каза остро той.

Д’Агоста мушна някакво парче дърво между зъбите му – като на куче или на епилептик. Но това нямаше да свърши работа помисли си Васкес и усети болка в строшената си ръка. Той не държеше там цианкалия си. Иглата бе във върха на кутрето му, отрязано преди много години и приспособено за друга цел. Заби силно протезата в дланта си, усети как ампулата се чупи и иглата се впива в кожата. Болката стихна и ръката му започна да изтръпва.