Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Преподобният Бък живееше край Юма вече почти година и обслужваше шофьорите на камиони, сервитьорките и момчетата обслужващи автобусите, мигриращите работници, разорените и скитащите, и нестабилните души, които често минаваха пътьом и рядко се задържаха задълго. Работата бе единствената му награда и той никога не се оплакваше. Знаеше, че причината на света да има толкова грешници се криеше в това, че никой изобщо не си даваше труда да седне и да поговори с тях. Бък правеше точно това, говореше. Четеше на хората от Великата книга, обясняваше им как да се подготвят за предстоящото, за скоро предстоящото. Говореше на шофьорите, поотделно, тук, зад тезгяха: шофьорите на големи камиони спираха тук само да пуснат по една вода и да хапнат сандвич. Вечер говореше на групички от по двама-трима постоянни посетители отзад, на масичките за пикник. А в неделя – пред петнайсет, може би двайсет души в старата ловна хижа. Повечето хора бяха отзивчиви. Никой не им бе обяснявал естеството на греха, ужасяващо неумолимия край на света. Когато можеше да намери превоз до резервата, проповядваше и там: когато хората скърбяха, той изслушваше проблемите им, разказваше някоя притча или цитираше думи на Исус. Плащаха му с дребни пари: с някое и друга топло ястие: с легло за през нощта. Стигаше му.

Но той вече се бе задържал твърде дълго в Юма. Имаше и други места много други места, които трябваше да го чуят. Всеки изминал ден означаваше, че остава все по-малко време. „ Защото, истина ви казвам, няма да сте минали през всички градове на Израел преди Синът Божи да се яви“.

Бък вярваше твърдо в знаците. На този свят нищо не ставаше случайно. Именно знак миналата година го отведе от Броукън ароу, Оклахома до Борего спрингс, Калифорния, друг знак го доведе преди няколко месеца от Борего спрингс до Юма. Един от тези дни може би следващата седмица, може би следващия месец – щеше да получи нов знак. Можеше да го открие и в тези купчини вестници. Или пък – в историята на някой минаващ оттук шофьор. Но знакът щеше да дойде и той щеше да замине, щеше да замине към някое далечно място, пълно с нуждаещи се от балсама на спасението.

Преподобният Бък взе първия вестник от купа: „Сакраменто бий“ от предишната неделя. Прелисти доста бързо страниците с национални и местни новини – от големите градове като Сакраменто винаги можеше да се очакват репортажи за убийства, изнасилвания, корупция, пороци, корпоративна алчност. Бък бе чел достатъчно такива истории, които да му послужат за хиляда предупредителни проповеди. Повече го интересуваха коментарните колонки и пасквилите, новините, взети от телеграфа и преразказани за забавление на читателите. За малкото градче, в което двама братя не си говорели от четирийсет години. За парка с каравани, от който избягали всички деца. Това бяха истории, които му говореха, това бяха знаците, които го подтикваха – него и посланието му.

След като приключи с „Бий“. Бък се зае със следващия – „Ю Ес Ей тудей“ Лавърн, сервитьорката, приближи с кана кафе.

— Още една чаша, преподобни?

— Само още една, благодаря ти много.

Бък практикуваше умереност във всичко. Една чаша кафе бе благодат; две чаши – глезене: три чаши – грях. Прегледа вестника, сложи го настрани и взе третия: вчерашен брой на „Ню Йорк поуст“. На Бък рядко му попадаше този таблоид и той изпитваше към него единствено презрение безсрамният рупор на най-разюздания, обладан от грях град не го интересуваше. Тъкмо се канеше да го остави, когато едно заглавие привлече вниманието му.

РАЗРУШЕНИЕ

Именит учен твърди, че скорошните смърти

предвещават края на света

Бък бавно отвори страницата и зачете.

25 октомври 2004. Уважаван учен вчера предрече неизбежното разрушаване на Ню Йорк сити и може би голяма част от света. Доктор Фридрих фон Менк, учен от Харвард и отличен с наградата „Еми“ кинодокументалист, твърди, че неотдавнашната смърт на Джеръми Гроув и Нейджъл Кътфорт са само „предвестници“ на надвисналата катастрофа.

От петнайсет години доктор фон Менк изучава математическите модели в прочутите катастрофи от миналото. И както и да анализира данните, се появява едно число: годината 2004-а.

Хипотезата на фон Менк се основава на фундаменталното съотношение, известно като „Златното сечение“ – съотношение, което се среща в природата, както и в такива класически архитектурни шедьоври като Пантеона и в картините на Леонардо да Винчи. Фон Менк пръв го прилага към историята – и стига до зловещи изводи.