Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Д’Агоста погледа още малко, възхитен. След това излезе от колата, купи си кафе и глазирана поничка от магазина отсреща и пое обратно към парка. Когото се изкачи на върха и приближи към ъгъла на бейзболното игрище, видя по-ниският китаец да влиза през задната врата на телевизионната камионетка. Едрите му спътници се мотаеха на около четирийсет крачки от камионетката, скръстили ръце на гърди. Чу се изсвистяване и поредната ръка излетя, посрещната с радостни възклицания и ръкопляскания. Всички погледи се насочиха към небето; чу се леко пукване и ракетата се понесе обратно под миниатюрен парашут на червени и бели ивици.

Д’Агоста се настани на една пейка срещу камионетката. Махна капачето на пластмасовата си чаша с кафе и се направи, че наблюдава изстрелването на ракетите. Странна работа: мнимият оператор събираше заедно децата, очевидно да ги заснеме. Д’Агоста се запита дати това бе Чейт, човекът на Булард в Ню Йорк. Но реши, че Чейт сигурно бе в камионетката с китайския шеф.

Насочи вниманието си отново към Пендъргаст. Агентът крачеше по тротоара близо до камионетката. Спря се, извади фиш за конни надбягвания от боклука изчисти го, след това спря да се разговори с оператора. Изглеждаше така сякаш му искаше пари. Онзи се намръщи и поклати глава и даде знак на Пендъргаст да продължи по пътя си. След това мъжът се обърна към децата и им каза да се подредят в редица с ракетите си.

Д’Агоста усети как стомахът му се свива на топка. Защо, по дяволите, този мъж организираше децата по този начин? Нещо никак не беше наред.

Междувременно Пендъргаст бе седнал на пейката до камионетката, толкова близо, че можеше да я пипне, и преглеждаше фиша с парче молив, заграждаше с кръгчета различни коне и си водеше бележки.

А след това – кой знае защо – Пендъргаст се изправи, отиде до задната врата на камионетката и почука.

Телевизионният оператор мигновено изтича, жестикулираше яростно, избутваше Пендъргаст настрани. Д’Агоста потисна импулса да посегне към пистолета си. Задната врата на камионетката се отвори; чуха се високи гласове, сетне вратата се затръшна отново. Операторът гневно даде знак на Пендъргаст да се махне, но агентът само сви рамене и седна пак на пейката, зае се с проучването на фиша, разглеждаше го с апатично спокойствие, сякаш разполагаше с всичките пари на света, та да залага на коне.

Д’Агоста се огледа. Двама агенти от ФБР в цивилни дрехи крачеха в далечния край на бейзболното игрище, потънали в разговор. Китайските горили изглежда не ги бяха забелязали. Вниманието им бе приковано към камионетката и онова, което ставаше вътре. Изглеждаха готови за нещо. Прекалено готови. А и операторът, който още подреждаше децата, също като че очакваше всеки миг нещо да се случи.

Д’Агоста изпита почти непоносимо опасение. Запита се защо хората на Булард си бяха дали целия този труд да се напъхат сред тези деца. Нямаха никаква представа, че бяха под наблюдение. Напрежението бе между тях и клиентите им, китайците. Това бе разбрал от подслушването и сега то излизаше наяве.

Зае се да пресмята какво щеше да стане, ако китайските главорези извадеха оръжия и откриеха огън по камионетката. Децата щяха да попаднат под кръстосан огън. Точно в това беше номерът: децата бяха защита. Хората на Булард очакваха престрелка: телевизионният оператор подреждаше децата като човешки шит.

Д’Агоста остави кафето и поничката си и стана от пейката положил ръка върху пистолета си. В същия миг задната врата на камионетката се отвори рязко и дребният китаец изхвърча бързо и леко като птица. Той закрачи към дъното на бейзболното игрище. Махна с ръка на двамата главорези – едва доловим жест – и хукна да бяга.

Д’Агоста видя, че двамата посегнаха към оръжията си. Той веднага клекна на коляно, стисна здраво пистолета си и се прицели. В мига, в който се появи оръжие – на вид бе автомат узи – той натисна спусъка и за малко не улучи. Изведнъж настана истински ад. Чуваше се тракането на полуавтоматичните оръжия. Децата се пръснаха възрастите крещяха грабваха децата си и тичаха ужасени или залягаха на земята. И в ръцете на оператора се появи узи, но преди да успее да стреля, бе улучен в гърдите от градушка куршуми, отлетя назад и силно се блъсна в камионетката.

Д’Агоста стреля повторно по главореза, когото не бе улучил и този път го спря с добър изстрел в коляното. Другият се обърна към неочаквания огън, завъртя автомата си и изстреля откос към игрището. Пендъргаст, който бе заслонил две деца с тялото си, хладнокръвно го свали с изстрел в главата. Докато той се свличаше, автоматът му продължи да бълва огън; малки облачета прах изригнаха в тревата пред Пендъргаст, агентът падна рязко назад и дръпна децата настрани от огъня, а ръката му бързо потъмня от рукналата кръв.