Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Тръгвам си – рече и направи крачка напред, ала тя не помръдна. Беше толкова близо до него, че усещаше топлината й, вдишваше аромата на шампоана от касата й.

— Това, което каза, бе мръсотия.

Лицето й продължаваше да бъде зачервено.

Той се опита да я заобиколи, но тя се премести и той едва не връхлетя отгоре й.

— Чуй ме – рече Хейуърд – Аз обичам тази страна не по-малко от когото и да било. Знам, освен това, че съм свършила маса добра работа в това управление, решила съм много дела, тикнала съм доста лоши хора зад решетките. И съм ефективна, тъкмо защото играя по правилата. Тъй че не ми пробутвай тези глупости.

Д’Агоста не отвърна нищо. Стоеше си на място, на няколко сантиметра от нея, дишаше тежко, вдишваше нейния гняв, нейния парфюм, миризмата й. Виждаше сините й очи кожата й с цвят на слонова кост. Пристъпи една крачка напред и телата им се докоснаха. Беше като внезапен електрически контакт. Останаха така за миг, и двамата задъхани, гневът им се преобразуваше в нещо друго. Той се наведе пред, устните им се сляха и той усети как гърдите й се притискат към него, докато бавно се целуваха.

Ръката й докосна врата му и тя се притисна още по-силно, телата им се сляха напълно и сетне, без да съзнава какво прави, той я обгърна с двете си ръце и я притегли още по-плътно. Едва издържаше силната възбуда, която го бе погълнала изцяло, едва си пое дъх, а устните му се плъзнаха по брадичката й, целуна я, после – към шията, а сетне към рамото. Тя се помръдна в прегръдката му, въздъхна. Той усети горещия й дъх да преминава по бузата му, захапа крайчеца на ухото му, първо леко, а после – по-силно. Придърпа го назад към писалището си, облегна се на него, той я последва без бедрата им да се отделят. Пръстите му непохватно се заеха с копчетата на ризата закопчалката на сутиена й и като видя гърдите й голи, почувства, че става още по-твърд. Ръцете й се спуснаха от раменете му по гърдите, по корема му, разкопча колана му, дръпна ципа и бавно го извади навън. Ръката й вече го галеше и той неволно ахна; посегна към ръба на полата й, мушна ръка под нея, свали бикините й. Тя се олюля леко, когато проникна в нея, изтласка бедрата си леко напред и изви гръб назад, за да го вкара по-дълбоко.

В един миг останаха така, неподвижни, вгледани един в друг. Устните на Хейуърд се разтвориха; сетне отметна глава, разкривайки шията си и изстена от желание. Той обгърна с ръце бедрата й и започна възвратно-постъпателно движения, отново и отново, нежно, бавно, а книжата от писалището се разпиляха по пода.

… А после в един прилив на страст всичко свърши. Тя го беше прегърнала силно, черната й коса бе разпиляна, крайниците й го бяха обгърнали, мускулите се свиваха и разпускаха в забавящи се спазми. Стояха дълго така прегърнати. Ала накрая тя го целуна и леко се отдръпна. Чак тогава Д’Агоста осъзна, че още не разбира какво се бе случило току-що. Прикри объркването си като се обърна и сложи дрехите си в някакво подобие на ред. И докато го правеше, осъзна, че дори не си спомняше какво бе довело до внезапната им прегръдка. Просто се бяха привлекли като магнити. Никога не му се бе случвало подобно нещо. Не бе сигурен дали да чувства въодушевен, объркан или изплашен.

Чу зад гърба си тихия й смях.

— Не беше лошо – рече тя с леко дрезгав глас. – Имам предвид за един сломен, смазан неудачник. Следващия път обаче може би ще трябва да затворим вратата – Усмихна му се под копата разрешена черна коса, по шията й кожата бе изпъстрена с червени петна, а гърдите й се надигаха и спадаха докато оправяше полата си. – Знаеш ли какво ми харесва у теб, Винсънт?

— Не.

— Че държиш на всичко – на работата си, на разследването, но преди всичко – на справедливостта. Държиш.

Д’Агоста все още не бе на себе си, почти замаян от случилото се. Прокара пръсти през косата си, поправи колана на панталона. Не бе сигурен какво точно имаше тя предвид.

— Мисля, че си заслужи онзи член 3. Като размислих, може би ще успея да направя нещо.

Той не отвърна веднага.

— Но това не бе, защото…

Тя се изправи и положи показалец върху устните му.

— Твоята честност току-що ти извоюва онзи член 3. А не… не другото. – Тя отново се усмихна. – Ето какво ще ти кажа. Ние двамата тук я подкарахме отзад-напред. Свърши каквото трябва, а после можеш да ме изведеш на една хубава, дълга, романтична вечеря на свещи.

Службата за подслушвания във Федералната сграда в долен Манхатън заемаше с нищо незабележимо пространство на четиринайсетия етаж на небостъргача. На Д’Агоста му приличаше на типичен офис: флуоресцентно осветление на тавана, мокет с неутрални цветове, безброй идентични „клетки“, които формираха човешкия мравуняк. Потискащо до безкрай.