Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Да, това място щеше да свърши чудесна работа. Прозорецът гледаше на север, към огромната маса на рушащата се къща на „Ривърсайд драйв“ 891. Странно място за живеене бе избрала жертвата му, но всеки знае себе си. Три етажа по-ниско бе порталът, полукръглата подходна алея минаваше под арка, изградена от тухли и мрамор. Можеше да види само ръба на вратата, която жертвата използваше за вход и изход – онази, през която току-що бе излязла. Засега не бе използвала друга врата – но пък и Васкес наблюдаваше само от дванайсет часа.

Да, мястото беше удобно. В тази част на Харлем нямаше любопитни портиери, висящи пред сградите си: нямаше скрити видео-камери: нямаше стари дами, които да извикат полицията, само като измяука улична котка. Тук дори простреляните невинаги се обаждаха в полицията. Нещо повече. Васкес бе намерил тази изоставена сграда точно срещу жилището на жертвата си. Имаше вход към сутерена, който не се виждаше от отсрещната сграда и водеше към алея, излизаща на 136-а улица.

Човек не би могъл дори да мечтае за повече.

Жертвата, агент от ФБР, изглеждаше човек с установени навици. В предстоящите дни Васкес щеше да провери доколко постоянни бяха те. Както при лова на каквито и да било животни, успехът се коренеше в изучаване на моделите му на поведение Васкес възнамеряваше да се превърне в експерт по поведението на точно това същество. Щеше да научи през кои врати влиза и излиза и кога: щеше да установи кой живее в старата къща, кой го посещава, каква е охранителната й система. А след като разбереше моделите му на движение, щеше да добие и представа за психологията на мъжа. Дори хора, които меняха навиците си поради страх от убийство, винаги ги променяха по някакъв модел. От малкото неща, които бе установил при наблюдението си, той вече знаеше, че си има работа с изключително предпазлива и интелигентна мишена. Но пък и Васкес винаги допускаше в началото, че мишената му е по-умна, по-сръчна и по-хитра от самия него. Васкес бе успял да ги проследи и убие всички: федерални агенти, дипломати, мафиоти, държавни глави на малки страни, дори физици. Беше в този бизнес двайсет и две години, беше го упражнявал и в почти толкова държави, тъй че бе научил някой и друг номер. Но да бъде скромен, винаги бе проява на мъдрост.

Без да променя нищо от първоначалното съдържание на стаята. Васкес започна да разгъва дебели брезенти върху пода и до известна височина по стените, като ги задържаше с тиксо. Стаята се изпълни със силната и приятна миризма на водонепроницаема тъкан. След това извади инструментите си като ги проверяваше наум по списък. Всички бяха налице, както си и знаеше, но направи двойна проверка, за да бъде сигурен. Вдигна пушката си „Ремингтон“ М21, извади пълнителя, за да се увери, че бе пълен с летящите с под-звукова скорост куршуми, калибър 7.62, военно изпълнение, които предпочиташе. Пушката бе стар модел, но Васкес не го интересуваха последните писъци на модата и новите джунджурии; от значение за него бяха простотата точността и надеждността. Мушна пълнителя, вкара патрон в цевта, провери неподвижно монтирания телескопичен мерник. Удовлетворен, той остави оръжието настрани и внимателно извади пакетите със сушено телешко и бутилките с вода достатъчни за пет дни. После отвори лаптопа си и постави до него дузина прясно заредени батерии. Провери чифт очила за нощно виждане и установи, че бяха в отлично състояние. После отиде в далечния ъгъл и монтира мивката и тоалетната си на мижавата светлина на фенерчето си. Никой нямаше да го обезпокои: вратата вече бе заключена и прикрепена с винтове към касата с помощта на електрическа отвертка на батерии, беше и затъмнена по ръбовете с тиксо. През едно малко прозорче на задната стена влизаше чист въздух.

Като се върна към предната част на стаята той изключи фенерчето и махна парчето шперплат от дупката за стрелба дупка, голяма колкото за цевта и оптичния мерник. Отвори двуножник и го монтира към предната част на цевта. Много внимателно насочи пушката към входния портал на височина на главата на мишената. След това бръкна и извади ръчен лазерен далекомер, насочи го към входната врата на къщата. Показа разстояние 30.66 метра. За пушка, която биеше точно на четиристотин и петдесет метра трийсетина метра бяха нищо. Щеше да стреля в хладен въздух и мишената му щеше да е на открито, условията, които ценеше най-високо от всички. Още малко нагласяне и оръжието бе готово.

Гнездото за убийството бе готово.