Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— С Библия, кръст и светена вода ли? – попита Пендъргаст.

— Разбирам, че вече сте чули за обаждането.

— Не, това бе просто предположение. – Отец Кали е пристигнал в осем тази сутрин. Тръгнал веднага, след като чул съобщението. Но вече било твърде късно, разбира се, и единственото, което можел да стори, било да изпълни обредите с трупа.

— Разпитани ли са гостите?

— Разполагаме с предварителни показания. От тях разбрахме кога е свършило партито. Изглежда снощи Гроув не е бил в добра форма. Бил развълнуван, бъбрив, някои казват – изплашен.

— Възможно ли е някой да е останал или маже би – да се е промъкнал обратно слея като гостите са си отишли?

— Работим по тази хипотеза. Господин Гроув е имал… ъ-ъ-ъ перверзни сексуални предпочитания.

Пендъргаст повдигна вежди.

— Като какви?

— Харесвал е и мъже, и жени.

— А перверзните му сексуални предпочитания?

— Както вече казах мъже и жени.

— Искате да кажете, че е бил бисексуален? Доколкото знам, трийсет процента от всички мъже имат подобни наклонности.

— Не и в Саутхамптън, тук нямат.

Д’Агоста се закашля, за да прикрие смеха си.

— Чудесна работа дотук, лейтенант. А сега ще идем ли на местопрестъплението?

Браски се обърна и те го последваха в къщата. Вътре миризмата, което Д’Агоста едва бе подушил навън, на моравата, бе много по-силна. На кибрит, фойерверки, барут – каква течно бе тя? Беше примесена с мирис на изгоряло дърво и някакъв печен дивеч. На Д’Агоста му напомни мечешкото, което веднъж се бе опитал да изпече в къщата си в Инвърмиър. Британска Колумбия – беше му го донесъл един приятел. Жена му си бе излязла погнусена. В крайна сметка се наложи да поръчат пици.

Изкачиха се по едно стълбище, минаха по виещ се коридор и стигнаха до други стълби.

— Тази врата беше заключена – каза Браски. – Прислужницата я отвори.

Заизкачваха се по тесните, скърцащи стъпала към мансардата. Най-горе имаше дълъг коридор с врати вляво и вдясно. В дъното една врата бе отворена и от нея струеше ярка светлина Д’Агоста започна да диша през уста.

— Вратата на тази стая в дъното и прозорецът също бяха заключени – продължи Браски – Починалият изглежда е барикадирал вратата отвътре с мебели.

Той прекрачи през прага, последван от Пендъргаст и Д’Агоста Вонята вече бе непоносима.

Беше малка спалня, сгушена под стрехите на покрива, с прозорче с капандура, което гледаше към „Дюн роуд“. Джеръми лежеше на леглото в дъното на стаята. Бе напълно облечен, но дрехите му на места бяха разрязани заради проучванията на съдебния лекар. Самият лекар стоеше до леглото, обърнат гърбом, и пишеше нещо.

Д’Агоста избърса чело. Може би се дължеше на нагретия от слънцето покрив или на ярките лампи в стаята, но беше много задушно. Мирисът на зле опечено месо лепнеше по него като мазна пот. Зачака до вратата, докато Пендъргаст обикаляше трупа, с напрегнато като на орел тяло, оглеждаше го от всяка гледна точка, а лицето му изразяваше такава напрегнатост, че плашеше.

Мъртвецът лежеше върху леглото, очите му бяха опулени от кръвта, ръцете му бяха свити. Плътта имаше странен лоен цвят, а тъканта и сякаш бе нарушена. Но изражението на лицето му, зяпнало в ужас и болка, накара Д’Агоста да извърне поглед настрани. В дългите си години като нюйоркски полицай Д’Агоста бе натрупал в съзнанието си малка и нежелана библиотека от изображения, които нямаше да забрави, докато бе жив. Това също се прибави към останалите.

Съдебният лекар прибираше инструментите си, а двамината му току-що дошли помощници се готвеха да приберат трупа в чувал и да го натоварят върху носилката. Друго ченге бе коленичило на пода и изрязваше парче от дървената настилка, върху което бе прогорен някакъв знак.

— Докторе? – рече Пендъргаст.

Съдебният лекар се обърна и Д’Агоста с изненада установи, че бе жена със скрита под бонето коса – млада и много привлекателна блондинка.

— Да?

Пендъргаст й показа значката си.

— ФБР. Бих ли могъл да ви обезпокоя с няколко въпроса?

Жената кимна

— Установихте ли времето на смъртта?

— Не, и мога отсега да ви кажа, че това ще бъде проблем. Пендъргаст повдигна вежди.

— И защо?

— Разбрахме, че ще имаме неприятности още след като аналната проба показа – температура от сто и осем градуса по Фаренхайт.

— Точно това възнамерявах да ви кажа – рече Браски – Изглежда тялото е било нагрято по някакъв начин.

— Вярно – съгласи се лекарката. – Нагряването е най-силно изразено във вътрешностите.