Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Много съжалявам, мосю, но нямаме лиценз за продажба на алкохол.

Д’Агоста облиза устни.

— Тогава ми донесете леден чай, ако обичате.

Изгледа как жената се оттегля и погледна седящия срещу него Пендъргаст, вече облечен в обичайния си черен костюм. Все още не мажеше да превъзмогне изненадата си, че така бе налетял на него. Мъжът изобщо не се бе променил от последния път, когато се бяха виждали – преди години. Притесненият Д’Агоста знаеше, че това не мажеше да се каже за самия него. Беше остарял с пет години, бе с десет години по-тежък и с две нашивки по-малко. Ега ти животът!

— Как откри това заведение? – попита той.

— Съвсем случайно. То е само на няколко преки от мястото, където съм отседнал. И е може би единственият приличен ресторант в Саутхамптън, който още не е открит от богаташите. Сигурен ли си, че няма да промениш мнението си за обяда? Силно ти препоръчвам яйцата „Бенедикт“ Мадам Мерл прави най-добрия холандски сос, който съм вкусвал извън Париж – лек, мек и с едва доловим вкус на пелин.

Д’Агоста бързешком поклати глава.

— Още не си ми казал защо си тук.

— Както споменах, наел съм къща за една седмица. Занимавам се с – как беше думата – с търсене на място.

— На място ли? За какво?

— Ами да речем – за здравословното възстановяване на една приятелка. Ще се запознаеш по-късно с нея. А сега да чуя твоята история. Последното, което бях чувал за теб, е, че си в Британска Колумбия и пишеш роман. Трябва да ти кажа, че намирам „Ангели от чистилището“ за поносим.

— Поносим ли?

Пендъргаст махна с ръка.

— Не ме бива много за критик, когато става дума за полицейските процедури. Предпочитанията ми към сензационната литература приключват с М Р. Джеймс.

Д’Агоста си помисли, че навярно имаше предвид Ф. Д. Джеймс, но не рече нищо. Последното нещо, което би желал, бе разговорът им да поеме в „литературна“ посока, последните няколко години тези неща здраво му бяха омръзнали.

Напитките пристигнаха. Д’Агоста отпи голяма глътка от ледения чай, намери го за неподсладен и отвори пакетче захар.

— Моята история може да се разкаже набързо, Пендъргаст. Не можах да си изкарвам хляба с писане, затова се върнах у дома. Не успях да си върна службата в Нюйоркското полицейско управление. Новият кмет съкращава личния състав, освен това съм си създал повече от полагаемия ми се брой врагове в службата. Бях отчаян. Чух, че в и имало свободно място и го заех.

— Предполагам, че има и по-лоши места, където човек да работи.

— Да, сигурно е така. Но след като прекараш цяло лято в преследването на хора, чиито кучета току-що са оставили купчинка на плажа, ще почнеш да мислиш по-различно. А и хората тук – глобяваш го за превишена скорост и знаеш ли какво следва – в участъка се появява някакъв скъпоплатен адвокат с готови заповеди и призовки и вдига шум до Бога. Би трябвало да видиш какви са разходите ни за съдебни дела.

Пендъргаст отпи глътка от напитката си, която приличаше на чай.

— А как се работи с лейтенант Браски?

— Той е тъпанар. Абсолютно политизиран. Ще се кандидатира за шеф.

— Значи тогава е компетентен тъпанар.

Усети хладния сив поглед на Пендъргаст и занервничи. Беше забравил тези очи. Караха те да се чувстваш така, сякаш току-що си се лишил от всичките си тайни.

— Остави една част от историята си неразказана. Последния път, когато работихме заедно, имаше жена и син. Винсънт младши, доколкото си спомням.

Д’Агоста кимна.

— Все още имам син. В Канада е, живее с жена ми. Е, във всеки случай – жена ми на книга.

Пендъргаст не каза нищо. След миг Д’Агоста въздъхна.

— С Лидия не бяхме вече таткова близки. Нали знаеш как е в полицията, работиш извънредно. Преди всичко тя не искаше да се местим в Канада, особено пък в такова отдалечено място кого Инвърмиър. Когато отидохме там, след като бях по цял ден вкъщи, опитвайки се да пиша… ами започнахме да си ходим по нервите. И тока е меко казано. – Сви рамене поклати глава. – Но най-странното е, че мястото там започна да й харесва. Изглежда моето завръщане тук бе последната капка, която преля.

Мадам Мерл се върна с поръчката на Пендъргаст, а Д’Агоста реши, че е време да смени темата.

— А ти? – попита той почти агресивно. – С какво се занимаваш? Ню Йорк сигурно не те оставя без работа.

— Всъщност наскоро се върнах от Средния запад. Канзас, ако трябва да бъдем по-точни, където се занимавах с едно дело – малко дело, но не и без своите – ъ-ъ-ъ… – интересни подробности.