Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— И сега, след като изяснихме нещата – рече с приятен тон мъжът на име Пендъргаст, – мога ли да ви помоля най-вежливо за една обиколка? Струва ми се, че неотложните работи са приключили и пътят ще е разчистен за нас. – Погледна към Д’Агоста – Ще ни придружите ли, сержант?

— Да, сър.

Браски въздъхна. Когато ФБР пристигне, все едно е да уловиш грип – нищо не можеш да сториш, освен да чакаш главоболието, треската и диарията да си отидат.

Винсънт Д’Агоста последва Пендъргаст и Браски през моравата. В сянката на огромния вътрешен двор екипът по убийствата от Саут Форк бе установил импровизиран център за разпити с видеокамера. Нямаше кой знае колко хора за разпитване, освен домашната прислужница, която бе намерила трупа, ала тъкмо към това сенчесто място се бе запътил Пендъргаст, който вървеше толкова бързо, че Д’Агоста и Браски трябваше почти да подтичват, за да го настигнат.

Главният детектив от Ийст Хамптън се надигна Д’Агоста не го бе виждал досега – беше нисък и мургав, с големи черни очи и дълги мигли.

— Детектив Тони Иноченте – каза Браски. – Специален агент Пендъргаст от ФБР.

Иноченте се изправи и протегна ръка. Прислужницата седеше до масата – ниска, флегматична на вид жена. За човек, който току-що бе открил труп, тя изглеждаше доста спокойна ако се изключат нервните проблясъци на пламъчетата в очите й.

Пендъргаст й се поклони и протегна ръка.

— Агент Пендъргаст.

— Агнес Торес – отвърна тя.

— Може ли? – обърна се Пендъргаст към Иноченте.

— Заповядайте. Видеозаписът върви, FYI.

— Госпожо Торес…

— Госпожица.

— Благодаря ви. Госпожице Торес, вярвате ли в Бог?

Иноченте се спогледа с останалите детективи. Последва неловко мълчание.

— Да – отвърна тя.

— Значи сте вярваща католичка?

— Да, така е.

— Вярвате ли в дявала?

Нова дълга пауза.

— Да, вярвам.

— И сте си направили собствени заключения от видяното на мансардата в къщата, нали?

— Да – отвърна жената толкова делово, че по гърба на Д’Агоста пробягаха неочаквани тръпки.

— Наистина ли смятате, че вярванията на тази дама имат някакво значение? – намеси се Браски.

Пендъргаст го погледна с бледосивите си очи.

— Онова, в което вярваме, лейтенант, формира и онова, което виждаме – Той се обърна отново към жената: – Благодаря ви, госпожице Торес.

Отидоха до страничния вход на къщата. Един полицай им отвори вратата и кимна на лейтенанта. Събраха се във фоайето, където Браски се спря.

— Все още се опитваме да разберем откъде е влизано и излизано – каза той. – Портата беше заключена, а имотът е с алармена инсталация. Прекъсвачи на електрически вериги и сензори за движение, активирани от пулта. Проверяваме кой е знаел кодовете. Вратите и прозорците на къщата също са били заключени и са включени във вътрешна алармена инсталация. В цялата къща има сензори за движение, инфрачервени сензори и лазери. Изпробвахме алармената система – работи перфектно. Както можете да видите, господин Гроув е имал доста ценна колекция от картини, но изглежда нищо не липсва…

Пендъргаст хвърли изпълнен с възхищение поглед към най-близката картина. На Д’Агоста тя му приличаше на кръстоска между прасе, чифт зарове и гала жена.

— Господин Гроув е имал снощи празненство. Малко парти, участвали са само петима.

— Разполагате ли със списъка на гостите?

Браски се обърна към Д’Агоста:

— Иди вземи списъка от Иноченте.

Пендъргаст спря Д’Агоста с ръка.

— Бих предпочел сержантът да стои тук и да слуша. Ако може да пратите друг полицай, лейтенант…

Браски се спря, колкото да хвърли един изпълнен с подозрение поглед на Д’Агоста, след което даде знак на друго ченге в стаята.

— Продължете.

— Във всеки случай последният гост си е тръгнал в 12:30. Всички са си тръгнали горе-долу по едно и също време. От тогава до 7:30 тази сутрин Гроув е бил сам.

— Знаете ли кога е настъпила смъртта?

— Още не. Съдебният лекар е горе. Знаем, че е бил жив в 3:10, защото тогава се е обадил на отец Капи.

— Гроув се е обадил на свещеник? – Пендъргаст изглеждаше изненадан.

— Изглежда Капи е бил негов стар приятел, но не са се виждали с Гроув от трийсет-четирийсет години. Имали са някакво спречкване. Както и да е, това няма значение – и без друго Гроув е говорил само с телефонния секретар.

— Ще ми трябва копие от съобщението

— Разбира се Гроув бил изпаднал в истерия. Искал е отец Капи да дойде веднага при него