Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Колата забави ход, след това пое по дълга калдъръмена алея и спря безшумно под портал, изграден от червени тухли. Когато излезе от колата. Д’Агоста се озова пред разлата сграда във фламандски стил. Тясната камбанария в единия край на зданието очевидно бе по-късна добавка. Добре поддържана морава се спускаше към Хъдсън. Една плоча върху фасадата съобщаваше, че сградата е била построена през 1874 година и е обявена за паметник, вписан в Националния регистър на местата с историческо значение.

На почукването им отговори монах в кафяво расо с гугла, пристегнато на кръста с копринен шнур. Без да каже нищо, той ги въведе в елегантния интериор, който миришеше на старост и на восък за полиране на мебели. Пендъргаст се поклони и даде на монаха визитка, той, на свои ред, кимна и ги повика с жест да го последват. Те го сториха и след като завиха няколко пъти по коридорите, се озоваха в спартанска стая, белосана и гола, ако се изключи едно разпятие и две редици груби дървени столове, подредени край срещуположните стени. Един прозорец близо до голите греди на тавана пропускаше сноп светлина.

Монахът се поклони и се оттегли. Малко след тава на вратата се появи друга фигура. Също с монашески одежди, но когато мъжът отмахна качулката, Д’Агоста с изненада установи, че бе висок над метър и осемдесет, широкоплещест, с квадратна челюст, и с черни очи, които блестяха и излъчваха сила. Можеше да чуе в далечината слабият звън на камбаните. Кой знае защо го побиха тръпки.

— Аз съм отец Бърнард Кали – коза мъжът. – Добре дошли в Картагенския манастир в Хайд парк. Тук сме поели обет за мълчание, но веднъж седмично се събираме точно в тази стая да разговаряме. Наричаме я Полемичната зала, защото тук се оплакваме и се вайкаме. За една седмица мълчание човек натрупва доста раздразнение.

Монахът дръпна расото си назад и седна.

— Това е моят помощник сержант Д’Агоста – рече Пендъргаст след встъплението на монаха. – Той също може да поиска да зададе някои въпроси.

— Приятно ми е – каза свещеникът и смачка дланта му с ръкостискането си. „Този не е благият Божи агнец“, помисли си Д’Агоста. Отпусна се на стола си, размърда се, опита да се настани удобно. Не успя. Стаята, въпреки слънчевия ден навън, бе студена и влажна. Господи, от него никога нямаше да излезе добър монах.

— Най-искрено се извинявам за неканеното си посещение – рече Пендъргаст.

— Няма нищо. Надявам се само да ви бъда от полза. Случилото се е трагично.

— Ще отнемем колкото е възможно по-малко от времето ви. Може би трябва да започнем от телефонното обаждане.

— Както казах и на полицията, обаждането е било до дома ми в 3:10 сутринта – телефонният секретар е записал часа – но всяка година аз се усамотявам тук за две седмици, затова не бях у дома да отговоря. Всяка сутрин след ставане проверявам обажданията – което е нарушение на правилата, но имам възрастна майка. Веднага се отправих за Лонг Айлънд, но, разбира се, бе твърде късно.

— Защо ви е търсил?

— Това е сложен въпрос, които изисква дълъг отговор.

Пендъргаст му кимна да продължи.

— С Джеръми Гроув се познавахме отдавна. Следвахме в Колумбийския университет преди много години. Аз станах свещеник, а той отиде във Флоренция да учи изкуствознание. В онези години и двамата бяхме, е, не бих рекъл, че бяхме религиозни в обичайния смисъл на думата. И двамата бяхме духовно заинтригувани. Често спорехме до късни зори по въпросите за вярата, епистемологията [7] Изучаване значението и обективната стойност на науките; теория на познанието (гр.) гносеология в по-тесен смисъл. – Б.пр. , същността на доброто и злото и тъй нататък. Аз отидох да уча теология в Маунт Сейнт Мери. Приятелството ни продължи и няколко години по-късно кумувах на сватбата на Гроув.

— Разбирам – рече тихо Пендъргаст.

— Гроув се бе установил във Флоренция и аз няколко пъти съм го посещавал там. Живееше в една красива вила сред хълмовете южно от града.

Д’Агоста се прокашля.

— Откъде се е сдобил с пари?

— Това е интересна история сержант. Купил една картина на търг в Сотбис, чийто автор се смятал късен последовател на Рафаел. Гроув успя да докаже, че е дело на самия майстор и я продаде за трийсет милиона долара на „Мет“.

— Добра работа.

— Наистина. Както и да е, докато живееше във Флоренция. Гроув бе станат доста набожен. В интелектуален смисъл както става при някои хора. Господни Пендъргаст, съществува понятието „католнк-интелектуалец“ и точно такъв бе Гроув.