Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Не обичаш ли хайвер от треска? – попита го Пендъргаст. – Приготвен е по стара италианска рецепта.

— Баба ми беше от Неапол, но никога през живота си не готвила такова нещо.

— Мисля, че рецептата е от Лигурия. Но няма значение. Хайверът от треска не е по вкуса на всекиго.

Той даде знак на Проктър, който отнесе блюдото и няколко секунди по-късно се върна с бифтек и малка сребърна купичка, пълна с чудесен на аромат сос. В другата му ръка имаше кутийка бира „Бъдуантър“, още заскрежена от леда.

Д’Агоста се нахвърли върху храната, но вдигна глава, за да види как Пендъргаст се усмихва, развеселен.

— Констанс приготвя поразително добре „турнедо бордолез“ Поръчах го за всеки случай. Както и… ъ-ъ-ъ… леденостудената бира.

— Много благородно от твоя страна.

— Харесва ли ви бифтекът? – попита го Констанс. – Приготвих го „saignant“ , както го предпочитат французите.

— Не знам какво е „stagnant“ , но е полусуров, както аз го обичам.

Констанс се усмихна доволна.

Д’Агоста набоде ново парче, лапна го и го поля с глътка бира.

— Е, какво следва? – попита той Пендъргаст.

— След вечеря Констанс ще ни поглези с няколко пиеси на Бах Тя е доста добра цигуларка, макар че, боя се, съм доста слаб познавач в тази сфера. Струва ми се, че и цигулката, на която ще свири, ще ти се види интересна. Тя е от колекцията на чичо ми – стара „Амати“ – в доста прилична форма, макар че тонът й донякъде се е изгубил.

— Страхотно – прокашля се деликатно Д’Агоста. – Но аз имах предвид какво следва в разследването.

— Аха! Разбирам. Следващият ни ход всъщност е на два фронта. Ще открием този Рейниър Бекман и ще продължим с проучванията на странното естество на тези две убийства. Вече имам човек, който работи по първия въпрос. А Констанс ще ни осветли по втория.

Констанс свенливо избърса устни със салфетката.

— Алойзиъс ме помоли да потърся исторически прецеденти за СВЗ.

— Спонтанно вътрешно запалване – рече Д’Агоста. Както в случая с Мери Рийзър, които спомена пред съдебния лекар при убийството на Кътфорт?

— Точно така.

— Но ти всъщност не вярваш в него, нали?

— Случаят с Мери Рийзър е само най-известният от много такива случаи и е добре документиран. Нали, Констанс?

— Известен, безупречно документиран и много любопитен. – Тя погледна бележките вляво от себе си. – На 1 юли 1951 година Мери Рийзър, вдовица заспала в кресло в апартамента си в Сейнт Питърсбърг, Флорида. Намерена била на следващата сутрин от приятелка, която подушила пушека. Когато разбили вратата видели, че от креслото, в което седяла Мери Рийзър, била останала само купчинка обгорели пружини. А що се отнася до самата Мери Рийзър, от осемдесетте й килограма били останали не повече от пет килограма пепел и кости. Само лявото й ходило стояло непокътнато, обуто в чехъл, обгорено до глезена, но инак незасегнато. Освен това били намерени черният и дроб и черепът й, разбит, разцепен от високата температура. И въпреки това останалата част от апартамента била непокътната. Горенето станало само в малък кръг, обхващащ останките на Мери Рийзър, стола й и пластмасов електрически контакт, който се стопил и часовникът й спрял на 4:20 сутринта. Когато го включили в друг контакт той заработил перфектно.

— Шегуваш се.

— Веднага извикали хора от ФБР и тяхната документация е безупречна – каза Пендъргаст. – Снимки, тестове, анализи – отчетите надхвърлят хиляда страници. Експертите ни установили, че за да се кремира тъй цялостно тялото, е била нужна температура от най-малко три хиляди градуса. Цигара, запалила дрехите й, никога не би предизвикала такава температура, а освен това Мери Рийзър не пушела. Нямало следи от бензин или други ускорители на пожара. Нямало късо съединение. Изключено било дори попадение на светкавица. И делото официално още не е приключило.

Д’Агоста поклати недоверчиво глава.

— И това е само една скорошна случка – каза Констанс – Дикенс описва спонтанно вътрешно горене в романа си „Мрачният дом“. Рецензентите го критикували рязко за това, но той по-късно се защитил като в предговора на изданието от 1853 година написал, че е разказал истински случай на СВЗ.

Д’Агоста, който бе на път да лапне нова хапка бифтек, остави вилицата си.

— Вечерта на 4 април 1731 година разказва Дикенс, графиня Корнелия Дзангари де Банди от Чезена, Италия, се оплаква, че чувства тежест и потиснатост. Една прислужничка й помогнала да си легне и двете прекарали няколко часа в молитви и разговори. На следващата сутрин, когато графинята не станала в обичайния час, прислужницата я повикала през вратата. Отговор не последвал, само се носела лоша миризма.