Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Фон Менк внимателно положи картона върху писалището. После, все така умислен, попита.

— Четете, ли поезия, господин Хариман?

— Не, във всеки случай от колежа насам не съм чел.

— Може би си спомняте стихотворението на Уилям Йейтс „Второто пришествие“?

Море от анархия залива света…

На най-добрите им липсват убеждения,

а най-лошите

са изпълнени със страстни сила

Фон Менк се наведе по-близо до Хариман.

— Живеем във време на морален нихилизъм и сляпо преклонение пред технологиите, в съчетание с отхвърлянето на духовните измерения на живота. Телевизия, филми, компютри, видео-игри. Интернет, изкуствен разум. Това са божествата на нашето време. Нашите лидери са морално банкрутирали, безсрамни лицемери, преструват се на набожни, но лишени от истинска духовност. Живеем във времена, в който университетските учени омаловажават духовното, презират религията и се кланят дълбоко пред олтара на науката. Живеем във времена, в които мнозина са обърнали гръб на църквите и синагогите, в които радио-коментаторите бълват омраза и простащини, в които телевизионните забавления се свеждат до „Истински секс“ и „Факторът страх у знаменитостите“. Живеем във времена на самоубийствени взривове, на вилнеещ тероризъм и ядрено изнудване.

След тези думи в стаята се възцари мълчание, чуваше се само едва доловимото жужене на диктофона. Фон Менк най-сетне се размърда и заговори отново:

— Древните са смятали, че природата се състои от четири елемента: земя, въздух, огън и вода. Някои говорят за наводнения, други – за земетресения и бурни ветрове; трети – за дявола. Когато Атлантида е напуснала своята ниша на моралния порядък на природата, тя била погълната от вода. Разрушаването Содом и Гомора било причинено от огън. Чумата, връхлетяла Венеция, дошла от въздуха. Досущ както при златното сечение, моделът е цикличен. Ето тук съм го начертал.

Той извади нова диаграма – много сложна, състояща се от линии, таблици и числа. Всички линии изглежда се събираха в един пентаграм в средата, в който бе написано:

2004 г. сл. Хр. – Ню Йорк сити – огън

— Значи смятате, че Ню Йорк ще изгори?

— Не и обичайния смисъл. Той ще бъде погълнат от огън отвътре досущ като Гроув и Кътфорт.

— Смятате ли, че това може да бъде избегнато, ако хората се обърнат отново към Бог?

Фон Менк поклати глава.

— Твърде късно е за това. И моля отбележете, господин Хариман, че не съм използвал думата „Бог“. Онова, за което говоря, не е задължително Бог, а природна сила морален закон на вселената, точен като всеки закон от физиката. Ние сме създали дисбаланс, който трябва да бъде поправен. Година 2004-а – той потупа купчинката схеми – Това е годината. Това е предрекъл Нострадамус, това е предрекъл Едгар Кейс, това е предречено в „Откровението на Йоана“.

Хариман кимна. Усети как по гърба му пролазват тръпки. Това бе вече силен материал. Но дали не бе бомбастично празнословие?

— Доктор Менк, вие сте посветили много време за проучване на всичко това.

— То бе моята идея-фикс. Още отпреди петдесет години знам за значението на 2004 година. И чаках.

— Наистина ли сте убеден, или това е само една хипотеза?

— Ще ви отговоря така: утре напускам Ню Йорк.

— Напускате?

— Заминавам за Галапагоските острови.

— И защо на Галапагосите?

— Както би ви отвърнал Дарвин: защото са прочути със своята изолираност – Фон Менк посочи касетофона – Този път няма да има документален филм. Цялата история е ваша, господин Хариман.

— Няма да има филм? – повтори слисаният Хариман.

— Ако съм прав дори само в частица от това, когато то свърши, няма да има публика за документални филми, нали, господин Хариман.

И за пръв път, откакто Хариман бе влязъл в стаята, доктор фон Менк се усмихна – с лека, тъжна усмивка, изцяло лишена от веселие.

Д’Агоста се взираше в жалкото на вид нещо в чинията – дълго, тънко, неопределимо, плуващо в локвичка сос, приличащо слабо на риба. Поне ще помогне на диетата му, помисли си той. Бяха минали десет дни от смъртта на Гроув и той вече бе отслабнал с два килограма, благодарение на новия режим на тренировки с тежести и крос, който бе въвел, да не говорим за часовете, които прекарваше на стрелбището – те добавяха мускулна маса на ръцете от китката до лакътя и в раменете. Още два месеца и щеше да влезе отново във формата, която поддържаше в Нюйоркското управление.

Проктър се движеше безшумно, поднасяше и отнасяше почти без предупреждение. Пендъргаст седеше начело на масата. Констанс бе вляво от него. Вече не бе чак толкова бледа – навярно се дължеше на слънцето през вчерашния ден. Ала трапезарията в старинната къща на „Ривърсайд“ си оставаше все така мрачна с тъмнозелените си тапети и също тъй тъмните маслени платна. Прозорците, които някога са гледали към Хъдсън, бяха отдавна заковани с капаци и, както изглеждаше, Пендъргаст щеше да ги остави така. Нищо чудно, че бе толкова блед, след като живееше в мрака като някакво пещерно създание. Д’Агоста с радост би заменил цялата тази вечеря с процесията й от мистериозни блюда за изпечени на скара ребра и пълен с бири хладилник в задния двор на къщата си в слънчевата околия Съфък. Дори екзотичната кошница за пикник на Фоско от предишния ден бе за предпочитане. Той разбута с вилицата си нещото в чинията си с проучвателна цел.