Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Да. Аз наистина имам мнение по въпроса.

Хариман постави диктофона върху облегалката на креслото си.

— Имате ли нещо против да го запиша?

Фон Менк махна леко с ръка в знак, че разрешава.

— Питах се дали е разумно да давам гласност на мнението си.

Хариман изведнъж се почувства сломен. „О, не – помисли си той. – Човекът възнамерява сам да направи документален филм за случилото се. А аз ще получа само един ритник в задника“

Но фон Менк само въздъхна.

— В крайна сметка реших, че хората трябва да узнаят. В този смисъл вашето обаждане бе щастлива случайност.

Отчаянието на Хариман се смени с облекчение. Той се наведе напред и включи касетофона.

— Тогава може би ще споделите с мен мислите си, сър. Защо тези двама мъже, защо по такъв начин и защо точно сега?

Фон Менк въздъхна отново

— Защо тези двама и начинът са по-маловажни. Всичко е в избора на време.

— Обяснете, моля.

Фон Менк се изправи, отиде до един от библиотечните шкафове, отвори го и взе нещо от него. Постави го на писалището пред Хариман. Бе напречен разрез на раковината на наутилус – кръговете на растежа се извиваха спираловидни от центъра с красива последователност.

— Знаете ли, господин Хариман, какво общо има тази раковина със строителството на Партенона, с венчелистчетата на едно цвете и с картините на Леонардо да Винчи?

Хариман поклати отрицателно глава

— Тя съдържа най-перфектните природни пропорции – златното сечение.

— Мисля, че не разбирам напълно.

— Това е съотношението, което получавате, когато разделите една линия на две и по-късата й част се отнася към по-дългата така както по-дългата – към цялата линия.

Хариман си го записа с надеждата, че ще може да го разбере по-късно.

— По-дългата част е 1,618054 пъти по-дълга от по-късата. По-късата е 0.618054 процента от по-дългата. Нещо повече, тези две числа са точно реципрочни едно на друго, отличавайки се само в първата цифра – единствените две числа, които имат това свойство.

— Ясно. Разбира се.

Никога не бе силен в математиката.

— Те имат и други забележителни свойства. Правоъгълник, чиито две страни са тези дължини, се смятат за най-приятната фигура и го наричат златен правоъгълник. Партенонът е построен с такива размери. Много катедрали и картини се основават на тази форма. Тези правоъгълници имат и едно забележително свойство ако отрежете квадрат от едната страна получавате по-малък златен правоъгълник с точно същите размери, до безкрай да продължите да изрязвате квадрати и да създавате по-малки и по-малки златни правоъгълници.

— Разбирам.

— Като започнете с голям златен правоъгълник и го намалявате квадрат подир квадрат в безкрайна поредица от по-малки златни правоъгълници и след това съедините центровете на всички тях, ще папурите перфектната естествена логаритмична спирала. Това е спиралата, която виждате у наутилуса; в подредбата на семките в слънчогледовата пита; музикалната хармония, всъщност навсякъде в природата. Златисто сечение е фундаменталното качество на естествения свят.

— Да.

— Това съотношение е и основната структура на вселената. Никой не знае защо.

Хариман изгледа как докторът грижливо върна раковината отново в шкафа и затвори стъклената вратичка. Всичко бе очаквал, но не и това. Нищичко не разбра, а щом той ме разбра значи и читателите на „Поуст“ нямаше да разберат. Само си изгуби времето. Ще трябва да се измъква при първа възможност.

Фон Менк се върна зад писалището си и се обърна отново към журналиста.

— Религиозен ли сте, господин Хариман?

Въпросът бе толкова неочакван, че в първия момент Хариман не знаеше какво да отговори.

— Нямам задължително предвид в организационен смисъл – католик, протестант и прочее. Но вярвате ли, че има някаква обединяваща сила в основата на нашата вселена?

— Наистина изобщо не съм мислил за това – отвърна Хариман, но мисля, че да.

Беше посветен в епископалното изповедание, но не бе стъпвал в църква от двайсет години, освен за венчавки и погребения.

— Тогава сигурно смятате като мен, че животът ни има някакво предназначение?

Хариман изключи касетофона. Време беше да приключва и да се маха. Ако искаше лекция по религия, винаги можеше да се обърне към Свидетелите на Йехова.

— При цялото ми уважение, докторе, но не виждам какво общо има това с двете скорошни убийства.

— Търпение, господин Хариман. Моето доказателство е сложно, но заключението, ако използвам популярния израз, напрало ще ви побърка.