Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Хариман зачака.

— Нека ви обясня. Цял живот изучавам мистериозното, необяснимото. Много от тези загадки съм ги разгадал задоволително за себе си. Други – често най-великите – си остават пълна тайна.

Фон Менк взе лист хартия, написа набързо нещо на него и го постави пред Хариман:

3243

1239

— Тези две числа – той потупа по листа, – винаги са представлявали най-голямата загадка за мен. Разпознавате ли ги?

Хариман поклати глави.

— Те бележат двата най-големи катаклизма, сполетели човешката цивилизация. През 3243 г. пр. Хр. избухва остров Сакторини и последвалите гигантски вълни са изличили от света великата минойска цивилизация на Крит и са съсипали целия свят в Средиземноморието. Събитието е източник на легендите за Атлантида и за Големия потоп. А през 1239 г. пр. Хр. градовете-близнаци Содом и Гомора са били превърнати в пепел от унищожителен дъжд.

— Атлантида? Содом и Гомора? – Нещата се влошаваха още повече.

Фон Менк потупа отново по листа.

— Платон е описал Атлантида в два от своите диалози „Тимей“ и „Критий“. Някои подробности са погрешни: датировката например, той я определя за 9000 г. пр. Христа. Скорошните интензивни археологически разкопки в Крит и в Сардиния ни дават по-точна датировка. Историята за изгубения град Атлантида се е превърнала в толкова сензационна, че повечето хора погрешно я възприемат за мит. Но археолозите са убедени, че има исторически основания за нея вулканичната експлозия на Санторини. Платон описва Атлантида – тоест минойската цивилизация на Крит – като могъщ град-държава, обсебен от търговията, парите, самоусъвършенстването и познанието, но лишен от духовни ценности. Археологическите находки от минойските дворци в Киосос потвърждават това. Народът на Атлантида, твърди Плутон, бил обърнал гръб на своя бог. Те парадирали с пороците си, открито поставяли под въпрос съществуването на Свръхестественото и вместо това боготворели технологиите. Платон ни казва, че са построили канали и имали т.нар. „огнен камък“, който произвеждал изкуствена енергия.

Докторът замълча за малко, след което рече:

— Това звучи досущ като един друг град, който ние познаваме, нали, господин Хариман?

— Ню Йорк.

Фон Менк кимна:

— Точно така. В разцвета на могъществото на Атлантида е имало предвестници за някакво ужасяващо събитие.

Времето било необичайно студено и небето било тъмно дни наред. От земята се носело странно бучене. Хората загинали изведнъж, неочаквано, жестоко. За един се казва, че бил улучен от „мълния, която дошла едновременно от небето и от недрата на земята“. Друг бил разкъсан кого от взривно устройство и „плътта и кръвта му увиснали във въздуха като ситна мъгла, а наоколо се разнесла ужасна смрад. В рамките на една седмица се случили експлозията и потопът, които разрушили града завинаги.

Хариман бе включил отново касетофона. В крайна сметка от това може би щеше да излезе нещо.

— Точно две хиляди и четирийсет години по-късно територията около Мъртво море, разположено между днешните Израел и Йордания – най-ниската естествена точка на земната повърхност – била удивително тучна и плодородна. Там били разположени градовете Содом и Гомора, не се знае с точност колко големи са били тези градове, макар скорошни археологически разкопки в долината да разкриха масивни гробници, съдържащи хиляди човешки останки. Те определено са били двата най-могъщи града в Западния свят по онова време. Както и в случая с Атлантида, тези градове били изпаднали в най-дълбок грях, загърбвайки естествения порядък на нещата горделивост, леност, боготворене на земните блага разложение и разврат, отхвърляне на Бог и разрушаване на природата. Както се казва в книгата „Битие“ на Библията, в Содом и Гомора не можело да се намерят нито петдесет, нито двайсет, нито дори десетима праведни души. И затова тези градове били унищожени отгоре със „сяра и огън… и пушеците от земята се издигали като от пещ“. Археологическите разкопки в района на Мъртво море също потвърждават истинността на библейската история в удивителна степен. В дните преди да се случи това пак е имало предвестници на предстоящата гибел. Един мъж избухнат в стълб от жълт пламък. Други били намерени калцирани, досущ като жената на Лот, която се превърнала в стълб от сол.

Фон Менк заобиколи писалището си и се опря на ръба му, вгледан втренчено в репортера.

— Ходили ли сте някога на Мъртво море, господин Хариман?