Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Не, не съм.

— Аз съм бил там. Няколко пъти. Първия път отидох, след като открих определена естествена връзка в датировката на катастрофите, сполетели Атлантида и Гомора. Районът на Мъртво море сега е изгорена пустош. В него не могат да живеят риби – водата е многократно по-солена от тази в океаните. Почти нищо не расте по бреговете му, а и каквото поникне, се покрива и спича от солта. Когато прекосите мъртвите равнини край Тел ес-Сайдие, където много учени сега определят като мястото, където е бил Содом, ще откриете голям брой топчици от чиста природна сяра осеяли солена повърхност. Сярата не е ромбична, каквато се среща геотермичните области. По-скоро е монолитна – бяла, изключително чиста изложена през по-голямата част от времето на много високи температури. Геолозите не са открили други местонахождения на естествена сяра никъде другаде на света. Но около останките на двата града тя се среща в изобилие. Онова, което е разрушило Содом и Гомора, не е било някакъв нормален геологичен процес. То си остава загадка и до ден-днешен.

Фон Менк взе листа хартия и написа още едно число под другите две:

3243

1239

2004

— Две хиляди и четвърта след Христа, господин Хариман. Тя формира края на златното сечение. Направете сметките. Датата 3243 г. пр. Хр. е точно преди 5247 години: златно съотношение. Датата 1239 г. пр. Хр. е точно преди 3243 години – отново златно съотношение. А следващата в поредицата е 2004 г. сл. Хр., точният брой години, разделящи двете по-раншни катастрофи. Съвпадение ли е?

Хариман се взря в листа. „Нима иска да каже онова, което аз смятам, че казва?“ Стори му се невероятно, някаква лудост. Ала спокойните очи, които го гледаха с някакво примирение, изобщо не приличаха на очите на луд.

— Години наред търсех доказателства, че греша, господни Хариман. Мислех си, че може би датировките са сбъркани, или че доказателствата са неточни. Но всяко откритие, което правех, просто придаваше по-голяма достоверност на тази хипотеза.

Той отиде до друг шкаф и извади лист бял картон. Върху него бе начертана голяма спирала – като тази от раковината на наутилуса. В най-външната и точка бе написано с червен молив: 3243 г. пр. Хр. Санторини/Атлантида. Една трета по-нататък по протежение на кривата имаше друга червена маркировка: 1239г. пр. Хр. – Содом/Гомора. В други точки по спиралата имаше по-малки отметки с изброени десетки други дати и места.

79 г. сл. Хр. изригването на Везувий разрушава Помпей / Херкулан.

426 г. сл. Хр. падането на Рим, плячкосан и разрушен от варварите.

1348 г. сл. Хр. – чума връхлита Венеция, две трети от населението загива.

1666 г. сл. Хр. Големият пожар в Лондон.

А в самия център, където спиралата завършваше в една голяма черна точка имаше трета червена маркировка:

2004 г. сл. Хр. – ???

Докторът закрепи картона върху писалището.

— Както виждате, картирал съм много други бедствия. Всички те попадат точно върху естествената логаритмична спирала, всичките са свързани перфектно със златни съотношения. Независимо как изразявам данните, последната дата в поредицата винаги е 2004-а. Винаги. И какво е общото във всичките тези бедствия? Те винаги са връхлетявали някой важен световен град, град, знаменит с богатството, могъществото и технологиите си, пренебрегнал духовното.

Той се пресегна и взе червен молив от една калаена чаша.

— Надявах се, че греша, надявах се, че това е просто съвпадение. Чаках идването на 2004 година с надеждата да се окажа неправ. Но вече не мисля, че природата вярва в съвпадения. Във всичко съществува порядък, господин Хариман. На този свят ние имаме морална ниша, досущ както имаме екологична ниша. Когато видовете изтощят своята екологична ниша, следва корекция, пречистване. Понякога – дори измиране. Такава е природата. Но какво става, когато видът изчерпи моралната си ниша?

Той обърна молива наопаки и изтри с гумичката въпросителните знаци.

2004 сл. Хр.

— Във всички случаи е имало предвестници. Малки случки с очевидно ограничено значение. Много от тези събития са включвали смъртта на морално съмнителни хора по същия начин като в предстоящата катастрофа. Това е станало в Помпей преди изригването на Везувий, Лондон преди Големия пожар, във Венеция преди чумата. Тогава може би вече разбирате, господин Хариман, защо казвам, че Джеръми Гроув и Найджъл Кътфорт са сами по себе си незначителни. О, да, и двамата са известни с омразата си към религията и морала с отхвърлянето на почтеността, с възмутителните си крайности. Като такива те са ролеви модели за алчността, похотта, материализма, жестокостта на нашето време – и особено на това място, Ню Йорк. Но те си остават само предвестници – първите от, боя се, много такива.