Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Да.

— Да се е появило случайно името Рейниър Бекман?

— В интерес на истината – да – Д’Агоста чу шумолене на хартия. – Намерихме бележник с името му, записано ръкописно от Кътфорт върху първата страница.

А другите страници?

Празни.

— Благодаря.

Д’Агоста затвори телефона и препредаде онова, което бе чул.

Изражението на Пендъргаст бе напрегнато от вълнение.

— Точно тази нишка търсехме Гроув. Кътфорт, Булард. Защо и тримата са търсели Бекман? Може би трябва да открием този Бекман и да видим какво има да ни каже.

— Може би тази задача ще се окаже доста трудна, приятелю – каза графът.

Пендъргаст го погледна.

— И защо?

— Защото частният детектив ми каза и още нещо. Че изобщо не успял да открие каквато и да било информация за този Бекман. Нито сегашен, нито бивш адрес, никаква за местоработата му, никаква информация за семейството. Нищо. Но ще оставя това на вас. – Графът, сияещ от успеха си, разтвори белите си ръце. – А сега, след като приключихме с работата, нека седнем и се насладим на обяда си. Обърна се и се поклони на Констанс – Мога ли да си позволя да ви настаня тук, отдясно на мен? Имам чувството, че ни предстои да си поговорим за много неща.

Още преди да влезе. Хариман бе формирал в ума си представа за всекидневната на фон Менк. Представяше си я с персийски килими, украсена с астрологични карти, старинни пентаграми и може би тибетски дурги, направени от човешки бедрени кости. Самото й описание щеше да бъде страхотно. Ето защо оклюма, когато след почукването му вратата се отвори и разкри просто, дори спартански обзаведен кабинет. Имаше малка камина, удобни кожени кресла и литографии на древно египетски руини по стените. Всъщност имаше само две неща, по които се отличаваше от обичайната стая на семейство от средната класа: стената с библиотечни шкафове със стъклени витрини, претъпкани с книги, ръкописи, книжа и пишещата машина върху бюрото до телефона и старомодната картотека.

Хариман седна в предложеното му кресло с надеждата, че предчувствието му ще се сбъдне: че фон Менк ще придаде форма и глас на репортажа за дяволските убийства. Един обикновен учен щеше да развенчае историята, а някой смахнат сатанист не би й придал достоверност. Докато Фридрих фон Менк бе перфектният за целта, защото заемаше сивата територия между тях. Научните му постижения бяха безукорни – доктор по философия от Хайделберг, доктор по медицина от Харвард, доктор по богословие от Кентърбъри – а той вече си бе създал име на специалист по мистицизма, паранормалното, необяснимото. Документалният му филм за необяснимите кръгове в житата, излъчен по PBS получи шумно одобрение – беше добре заснет, с точния баланс между скептицизма и загадъчното. А пък предишният му филм за прогонването на злите духове в Картагена, Испания, бе получил наградата „Еми“ На времето той бе накарал дори Хариман да се запита – вярно, само до следващата рекламна пауза – дали в идеята за демоничната обсебеност наистина нямаше нещо.

Фон Менк щеше не само да даде мнение – той щеше да сложи основата, площадката за изстрелване, двигателя. Ако и фон Менк не можеше да изстреля тази история в орбита значи никой нямаше да може.

Докторът го посрещна любезно и седна в срещуположното кресло. Хариман веднага го хареса. Изненада се като установи, че завладяващата, почти магнетична личност, излъчвана по телевизията, бе всъщност точно такава и в живота. До голяма степен това се дължеше на ниския, меден глас и на студените, аскетични черти с изпъкнали скули и фино скулптирана брадичка. Липсваше само едно. По телевизията фон Менк често се усмихваше – с разсеяна, излъчваща остроумие и добродушие усмивка на човек, който не се взема много на сериозно. Тя спомагаше изпълнените му с техницизми текстове да не изглеждат толкова сложни. Сега обаче – макар фон Менк да бе безукорно учтив – тази завладяващата усмивка липсваше.

След кратка размяна на любезности докторът бързо премина към главното.

— В съобщението ви се казваше, че искате да разговаряте с мен за скорошните убийства.

— Точно така – отвърна Хариман и бръкна в джоба си за дигиталния диктофон.

— Които вашият вестник описва като дяволски.

— Да. – Дали не забеляза съвсем лек намек на пренебрежение или неодобрение в учтивата модулация на доктора? – Доктор Менк, дошъл съм да разбера дали сте си съставили мнение за тези убийства.

Доктор Менк се облегна назад, събра пръсти на куличка. И се вгледа внимателно в Хариман. После заговори с бавен и отмерен глас. На Хариман му се стори, че той бе обмислял отговора си далеч преди въпросът да бъде зададен.