Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Копеле! В такъв случай се радвам, че Пендъргаст го подреди така – Тя се поколеба. – Искаш ли да поговорим за това?

— Вече говорим за това.

— Извинявай, Винсънт. Това е трудно. Стрували си бракът ти да бъде спасен.

— Той приключи преди половин година. Просто бяхме в стадия на отричането.

— Деца имате ли?

— Едно. Живее с майка си. Следващата година постъпва в колеж със стипендия. Страхотно хлапе.

— Откога сте женени?

— От двайсет и пет години. Оженихме се веднага след като завършихме гимназия.

— Господи! Наистина ли си сигурен, че не е останало нищо, което да се спасява?

— Останали са някои хубави спомени. Но сега – нищо. Всичко свърши.

— Е, тогава Булард ти е направил услуга.

Тя протегна ръка и я положи съчувствено върху дланта му.

Д’Агоста я погледна. Тя бе права; в известен смисъл Булард наистина му бе направил услуга. Може би даже голяма услуга.

Полунощ. Яхтата беше още на стоянката си, екипажът – на борда, всичко бе готово за отплаване призори. Булард стоеше на палубата, вдишваше нощния въздух и гледаше към остров Стейтън отвъд залива. Оставаше да свърши само едно нещо, преди да вдигне котва. Беше допуснал две сериозни грешки и те трябваше да бъдат поправени. Първата бе, че импулсивно нае онези главорези да ликвидират Д’Агоста. Адски глупаво – знаеше го много добре. Ако ще ликвидираш едно ченге, трябва да го направиш както трябва. Онзи негодник му бе отправил няколко празнословни заплахи и поради нервното си състояние той се бе поддал. Боже мой, напоследък бе много нервен. Не мислеше трезво. А истината бе, че онзи дебел тъпанар не бе истинският му враг. Беше си едно просто ченге. Истинският враг бе агентът от ФБР – Пендъргаст. Този мъж бе опасен като свита на кълбо усойница, хладнокръвна, спокойна, готова да нападне. Той играеше заради принципа и беше мозъкът на онзи екип. Убиваш мозъка и тялото умира Премахваш Пендъргаст и разследването само ще спре.

Правилото за премахването на ченгета важеше с още по-голяма сила за агентите от ФБР. Не ги убиваш, освен ако няма друг начин. Обикновено убийството никога не водеше до нещо добро. Но всяко правило си има изключения и в случая бе точно така. Булард не можеше да си позволи нищо – нищичко – да му попречи на онова, което трябваше да стори.

Слезе долу. Беше съвсем тихо. Влезе безшумно в звукоизолирана кабина, заключи вратата и погледна часовника си. Оставаха още няколко минути. Натисна няколко бутона и екрана за видеоконференции оживя. Пендъргаст си бе тръгнал с един процесор и няколко от файловете му, ала всичките му компютри бяха в мрежа и свързаните с бизнеса бази данни бяха шифровани. Използваше код за шифроване от 2048 бита непробиваем дори от най-мощните компютри в света. Не се безпокоеше за онова, което Пендъргаст би могъл да открие. Безпокоеше го самият човек.

Натисна още няколко бутона и на екрана се появи замъглено лице. Беше лице гладко и опънато като кожата на барабан, тъй слабо, сякаш кожата бе оставена да изсъхне, разпъната върху костите. Главата му бе обръсната толкова гладко, че върху черепа не падаше никаква сянка. Булард го побиха тръпки. Но този мъж бе добър. Даже повече от добър, беше най-добрият. Нарекъл се бе Васкес.

Не каза нищо не поздрави, просто гледаше пред себе си, със скръстени ръце и с безизразно лице. Булард се облегна назад, усмихна се, макар че усмивката му нямаше никакво значение. Образът, който Васкес виждаше на екрана си, бе компютърно генерирано лице на несъществуващ човек.

Булард заговори:

— Целта е Пендъргаст, малкото му име е неизвестно. Специален агент от ФБР. Живее на „Ривърсайд драйв“, номер 891. Искам два куршума в главата му. Ще ти платя по милион на куршум.

— Искам в предплата цялата сума – произнесе Васкес.

— Ами ако се провалиш?

— Няма.

— Глупости. На всеки се случва.

— В деня, в който се проваля, съм умрял. Е, съгласен ли си?

Булард се поколеба. И все пак, ако трябва да направиш нещо, направи го както трябва.

— Добре отвърна рязко – Но тук от значение е времето.

Ако Васкес го прецакаше, имаше други васкесовци, готови да свършат работата и да намалят конкуренцията; две убийства нямаше да му струват много повече от едно.

Васкес вдигна лист хартия със записан върху него номер. Изчака достатъчно Булард да си го запише.

— Когато в тази сметка се появят двата милиона, ще поема поръчката. Повече няма да разговаряме.

Екранът потъмня Булард разбра, че отсреща бяха прекъснали връзката. Не бе свикнал други да му затварят телефона. Изпита моментно раздразнение, но пое дълбоко дъх. И преди беше работил с артисти в занаята и всичките бяха от един дол дренки: егоисти, себични, алчни.