Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Имах много неща, които исках да кажа – за престъпността, за престъпниците, за правосъдната система. И за хората изобщо.

— Казал си го добре.

— Не и достатъчно добре. – И нейната половинлитрова халба бе празна като неговата – Още по една? – попита той.

— Разбира се. Вини, трябва да ти кажа, че не можах да повярвам на очите си като те видях с нашивките на сержант от Саутхамптън. Даже си помислих, че съм срещнала твой близнак.

Д’Агоста успя да се разсмее.

— Такъв е животът.

— Но онзи случай, по който работихме – за убийствата в метрото – бе наистина страхотен.

— Разбира се, че беше. Спомняш ли си вълненията?

Тя поклати глава.

— Каква гледка! Досущ като на кино. Някой ден ще имам кошмари от това.

— Аз го пропуснах. Намирах се на половин миля под земята, довършвах онова, което капитан Уакси бе започнал.

— О, старият Уакси. Знаеш ли, той бе толкова дълбоко погълнат в онези тунели, че изобщо не намериха трупа му. Сигурно са го изяли алигатори…

— Или нещо по-лошо.

Тя замълча за малко.

— Сега полицията е по-различна, наистина. Слава Богу – с какви образи трябваше да се справяме тогава, когато аз бях съвсем новобранка.

— Спомняш ли си Маккаръл. Наричаха го Маккариън [12] Маккариън – от Carion (лат.) – мърша лоша миризма. – Б.пр. заради лошия му дъх? – Той се засмя.

— Кой, аз ли дали помня? Наложи ми се да работя с него цели шест месеца. И без друго тогава бе трудно за жена в този сектор. А аз не само бях единствената жена, но и завършвах университета. Значи имах три причини да не спя с него.

— Той сваляше ли те?

— Неговата представа за свалка бе да приближи достатъчно близо, да ме облъхне цялата с дъха си, да ми каже, че имам хубаво тяло и да се нацупи.

Д’Агоста направи гримаса.

— О, Боже мои. Докладва ли го?

— И да кажа „сбогом“ на кариерата си ли? И без друго той бе безвреден кретен, не си струваше да го докладвам. Сега Нюйоркското управление е като различна планета напълно професионално. А и няма начин някой да посмее да назначи подобен смешник за капитан.

Дойде вторият ред бири и Д’Агоста изля остатъка от предишната си халба в новата, заслушан в спомените й – тя разказваше смешни истории за Маккаръл и за друг отдавна пенсионирал се капитан – Ал „Криско“ Дюприско. И у него се събудиха маса спомени.

Той поклати глава.

— Господи, за едно ченге няма по-добро място от Голямата ябълка [13] Голямата ябълка – прозвището на Ню Йорк. – Б.пр. .

— Ти го каза.

— Трябва да се върна на работа, Лора. Направо се разлагам там, в Саутхамптън.

Тя не каза нищо Д’Агоста вдигна глава и когато погледът му срещна нейния, какво видя – съжаление?

— Съжалявам.

Той се извърна. Странно как животът бе обърнал всичко наопаки. Ето я нея, може би най-младият капитан в управлението. А той… Е, ако някой заслужаваше да успее, това бе тя.

— Виж какво – рече той и тонът му отново прозвуча професионално, – поканих те на едно питие, защото исках да се уверя, че отношенията ви с Пендъргаст ще бъдат наред. Работил съм с него не по един голям случай, а по два. Повярвай ми, методите му може и да са нестандартни, но действат. Човек не би могъл да иска по-добро федерално ченге да бъде до него.

— Ценя лоялността ти. Но истината е, че той има проблеми с партнирането. Аз направих и невъзможното да му осигуря онази призовка и заповедта за обиск, а той ме постави в неудобно положение. Този път ще се позова на известно съмнение, но моля те, Вини, дръж този мъж в ред. Той те уважава.

— Той уважава и теб.

Последва мълчание.

— И защо се отказа от писането? – попита Хейуърд, насочвайки разговора отново към него. – Мислех си, че кариерата ти се развива добре.

— Да, кариера в съда по банкрутите. Просто не успях. След два романа нямах и два петака в джоба си. Лилия – това е жена ми – не можеше повече да понесе това.

— Значи си женен? – погледът й се стрелна към ръката му, но той от години не носеше брачна халка.

— Да.

— Защо ли не съм изненадана? Всички добри момчета отдавна са заети. Наздраве за Лидия.

Тя вдигна халбата си. Д’Агоста не вдигна своята, а рече:

— Разделени сме. Тя продължава да живее в Канада.

— Съжалявам.

Хейуърд свали халбата си, ала не изглеждаше много разстроена. Или така му се струваше?

— Знаеш ли каква заплаха ми отправи Булард? – Д’Агоста преглътна. Не бе сигурен защо й казва всичко това, но не можеше и минутка повече да изтрае, без да се освободи от тази тежест в гърдите. – Той някак е открил, че жена ми има любовна връзка и ми го каза. Ведно с още маса компрометираща лична информация, която е изровил, и заплаши да я направи публично достояние.