Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— На 22 октомври в 7:45 часа вечерта Найджъл Кътфорт ви се е обадил на домашния номер. Приехте ли обаждането?

Булард погледна адвоката си, който кимна.

— Да.

— За какво разговаряхте.

— Това също бе светско обаждане. Говорихме за общи приятели, за семейството, за новини, от този род неща.

— А за кучета? – попита Д’Агоста саркастично.

— Не си спомням да сме говорили за кучета.

Изведнъж се намеси Пендъргаст.

— Всъщност вие имате ли куче, господин Булард?

Последва кратко мълчание. Хейуърд изгледа предупредително Пендъргаст.

— Казах го метафорично. Разговаряхме за незначителни светски неща, това исках да кажа.

Д’Агоста продължи разпита:

— Кътфорт е бил убит само няколко часа след като сте затворили телефона. Стори ли ви се изплашен?

— Не си спомням.

— Изрази ли той някакво безпокойство, което да ви накара да помислите, че се е страхувал?

— Не си спомням.

— Помоли ли ви за помощ?

— Не си спомням.

— Какви бяха отношенията ви с господи Кътфорт?

— Бегли.

— Кога го видяхте за последен път?

Колебание.

— Не си спомням.

— Имали ли сте някакви бизнес, или други отношения с господин Кътфорт?

— Не.

— Как се запознахте?

— Не си спомням.

— Кога се запознахте? – вметна спокойно Пендъргаст.

— Не си спомням.

Това бе дори по-лоша от пълни глупости. Адвокатът Джордж Марчанд изглеждаше все по-доволен. Д’Агоста нямаше да остави нещата така.

— След обаждането на Кътфорт прекарахте нощта на яхтата си, така ли?

— Да.

— Имате ли моторна работна лодка на борда?

— Да.

— Тя вдигната ли беше?

— Не, беше прибързана до яхтата.

— Какъв тип бе лодката?

— „Пикник боут“.

Пендъргаст се намеси:

— Имате предвид „Хинкли пикник боут“ – от онези с водометните двигатели?

— Точно така.

— Двигателят и „Янмар“ с 350 конски сили ли беше или с 420?

— С 420.

— С максимална скорост над трийсет възела, доколкото знам.

— Нещо такова.

— И с газене само осем сантиметра?

— Така казват.

Пендъргаст се облегна назад, без да обръща внимание на погледа на Хейуърд. Определено бе извършил някакво проучване, докато обработваха Булард.

Д’Агоста продължи разпита в същата посока.

— Значи след като сте разговаряли по телефона бихте могли да вземете работната лодка и да се насочите към центъра на града. С подобно газене можете да излезете на Манхатънския бряг почти навсякъде, където пожелаете. А и водометният двигател ви дава такава маневреност, че можете да вървите встрани, назад, накъдето си поискате. Прав ли съм?

— Моят клиент вече каза, че онази нощ е бил на яхтата си – рече адвокатът все така любезно. – Следващият въпрос?

— През цялата нощ ли бяхте сам, господин Булард? – Въпросът предизвика ново излизане в коридора.

— Да, сам бях – отговори Булард след завръщането си. – В яхтеното пристанище поддържат дневник: могат да удостоверят, че не съм напускал цяла нощ яхтата и че не съм изваждал работната лодка от мястото й.

— Ще проверим това – каза Д’Агоста. – Значи си побъбрихте с Кътфорт за времето в продължение на трийсет минути, само часове преди той да бъде убит, така ли?

— Мисля, че не говорихме за времето, сержант.

В погледа на Булард се появиха триумфални пламъчета.

Отново печелеше.

Пендъргаст попита:

— Господин Булард, възнамерявате ли да напуснете страната?

Булард погледна Марчанд:

— Трябва ли да отговарям на този въпрос.

Пак излязоха в коридора. Когото се върна, Булард отговори:

— Да.

— За къде ще пътувате?

— Този въпрос излиза извън обсега на призовката – каза адвокатът. – Моят клиент е склонен да сътрудничи, но освен това той нека да бъде уважено правото му на личен живот. Вие вече декларирахте, че той не е заподозрян.

Пендъргаст се обърна към адвоката:

— Може би не е заподозрян. Но вашият клиент може да се окаже физически свидетел и няма да бъде съвсем неправдоподобно, ако бъде помолен да предаде паспорта си – временно, разбира се.

Д’Агоста не откъсваше очи от лицето на Булард и – макар че очакваше някаква промяна, – бе силно изненадан от това колко силно помръкна то. Сякаш бе готов отново да избухне.

Адвокатът се усмихна любезно.

— Крайно абсурдно твърдение, господин Пендъргаст. На господин Булард в никакъв случай няма да бъде наложено ограничение на пътуванията. Учуден съм и смятам за крайно неуместно, че дори споменахте подобна възможност, която може да бъде тълкувана и като заплаха.