Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Най-сетне! – изрева Булард и се вторачи в адвоката си.

— Исусе Христе, Джордж. Обадих ти се преди цели четирийсет минути. Измъкни ме веднага от тук!

Адвокатът невъзмутимо поздрави Булард, сякаш се намираха на някакъв коктейл. След това се обърна и стисна ръката на Пендъргаст.

— Джордж Марчанд, от „Марчанд и Куислинг“. Представлявам господин Булард.

Гласът му бе почти напевен в приятността си, ала очите му се спряха първо върху значката на Хейуърд, а сетне и върху тази на Д’Агоста.

— Това е моят колега, сержант Д’Агоста.

— Приятно ми е.

Последва кратко мълчание, докато Марчанд огледа с хладен поглед стаята.

— Призовката?

Пендъргаст извади копие от черния си костюм и го подаде на адвоката. Той го прегледа внимателно.

— Това е вашето копие – каза Хейуърд. Гласът й беше безучастен, неутрален.

— Благодаря ви. Мога ли да ви попитам защо този разпит не можеше да се направи за удобство на господин Булард в неговите офиси или на яхтата му?

Зададе въпроса общо, към всички. Хейуърд кимна към Д’Агоста.

— При предишен случай, в клуба на господин Булард, той отказа да отговаря на въпроси. А в този случай той ме заплаши по начин, който мисля, че всеки разумен човек би нарекъл опит за изнудване. Освен това даде всички признаци за предстоящо съвсем скоро отпътуване от страната. А информацията му е жизненоважна за нашето разследване.

— Той заподозрян ли е?

— Не. Но е важен свидетел.

— Разбирам. А тази заплаха за изнудване – в какво се състоеше тя?

— Това е проклето… – започна Булард, но адвокатът му махна с ръка да спре.

— Заплахата бе изказана в мое присъствие – намеси се Пендъргаст – Господин Булард отправи и втора заплаха, малко преди да пристигнете, пред видеокамерата.

— Вие сте проклет лъжец

— Нито дума повече, господин Булард. Мисля, че вече и без друго сте казали повече, отколкото е необходимо.

— За Бога, Джордж, тези хора са…

— Замълчи! – адвокатът говореше приятно, но в тона му се появи необикновено ударение.

Булард млъкна.

— Моят клиент – рече адвокатът. – гори от желание да сътрудничи. Ето как ще стане това. Първо, вие ще зададете въпроса. След това, ако е необходимо, аз ще се съвещавам насаме с клиента си в коридора. И после той ще ви отговори. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме – рече Хейуърд. – Закълнете го.

Изпълниха процедурата под ръководството на цивилния администратор. Булард отговаряше със сумтене. След като свърши това той се обърна отново към адвоката си:

— По дяволите, Джордж, ти би трябвала да си на моя страна!

— Аз и клиентът ми трябва да поговорим насаме.

Марчанд изведе Булард в коридора. След минутка се върнаха

— Първи въпрос – рече адвокатът.

Д’Агоста пристъпи напред, погледна бележките си и измърмори с най-безучастния глас на ченге:

— Господин Булард, на 16 октомври в 2:02 часа ви се е обадил Джеръми Гроув. Говорили сте с него четирийсет и две минути. За какво говорихте? Започнете от началото и разкажете за разговора.

— Аз вече… – понечи да започне Булард, но Марчанд положи твърдо длан върху рамото му. Двамата излязоха отново в коридора.

— Няма да му позволите да го прави при всеки въпрос, нали? – попита Д’Агоста.

— Ще му позволя – отвърна Хейуърд – Той има право на адвокат.

Двамата се върнаха.

— Гроув ми се обади да си побъбрим – отвърна Булард – Беше светско обаждане.

— Толкова късно?

Булард погледна адвоката си и той кимна.

— Да.

— За какво си бъбрихте?

— Както ви казах и преди – разменяхме си любезности. Как е той, как съм аз, как е семейството, как е кучето, ей такива неща.

— Нещо друго?

— Не си спомням.

Мълчание.

— Господин Булард, говорили сте четирийсет и две минути за кучето си, а след няколко часа по-късно Гроув е убит.

— Това не беше въпрос – каза отривисто адвокатът. Следващият.

Д’Агоста усети пронизващия поглед на Хейуърд. Прелисти бележника си.

— Къде бяхте по време на обаждането?

— На яхтата си. Плавах из залива.

— От колко души се състоеше екипажът ви?

— Излязох без екипаж. Яхтата е компютъризирана. Непрекъснато го правя.

Последва кратка, но многозначителна пауза.

— Как се запознахте с Гроув?

— Не помня.

— Близък приятел ли ви беше?

— Не.

— Имахте ли бизнес-взаимоотношения с него?

— Не.

— Кога го видяхте за последен път?

— Не си спомням.

— Тогава защо ще ви се обажда?

— Ще трябва да попитате него.

Това биха пълни глупости. Същите, както и преди. Д’Агоста се зае със следващото обаждане.