Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Д’Агоста се втурна към него, но Пендъргаст бе още по-бърз и му препречи пътя със скоростта на светлината.

— Сержант, не му давай онова, което иска. Задъханият Д’Агоста се опита да поеме дъх. Почти не успя, толкова бе свито гърлото му.

— Хайде де – присмя му се Булард. – Дай да видим какво виси под този твой тумбак. Аз съм на шейсет години и пак ще те наложа по дебелия задник с една ръка.

Пендъргаст се обърна и прикова сребристите си очи у Булард.

— А вижте го този, гробар, който се прави на ФБР. Бял боклук от Дълбокия юг. Много бял, при това.

— На вашите услуги – рече тихо Пендъргаст.

Булард се разсмя и се изду като черна мамба [11] Една от най-отровните змии в света, среща се в Южна Америка. – Б.пр. , изпъна тъканта на анцуга си. Все още държеше пурата между двата си огромни и заоблени пръста, но прекъсна смеха си, мушна я в устата си и издуха към тях облак дим.

Пендъргаст пусна факса на една абаносова масичка. След това посочи голям лакиран панел на стената в дъното.

— Сержант, моля отвори онзи панел.

— Чакайте малко, по дяволите, необходима ви е заповед Пендъргаст посочи с тънък пръст факса – Прочетете го.

— Искам адвоката си.

— Първо ще осигурим помещенията и ще вземем доказателствата, посочени в заповедта. Една погрешна стъпка ще означава белезници и обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Има ли някой друг на яхтата, освен вас?

— Върви на майната си.

Д’Агоста отиде до посочения от Пендъргаст панел и натисна единствения бутон. Панелът се плъзна встрани и се разкри цяла електронна стена. С монитор и клавиатура.

— Изземи централния процесор и твърдия диск.

Д’Агоста бутна монитора на една страна, проследи кабелите и намери диска, монтиран в ниша отзад.

— Не пипайте компютъра ми.

Пендъргаст кимна към масичката

— Вписано е в заповедта, господни Булард.

Д’Агоста дръпна кабелите с едно рязко движение и извади процесора. Бръкна в джоба си, извади лепенки с етикет „Доказателство“ и залепи с тях входовете на четящите устройства, на мишката и на клавиатурата, остави процесора и скръсти ръце.

— Въоръжен ли сте? – попита Пендъргаст Булард.

— Разбира се, че не.

Пендъргаст мушна своя „Лес Баер“ обратно в сакато.

— Добре – рече той с тих и неочаквано приятен глас, южняшкият му акцент се разливаше като сметана. – Освен заповедта за обиск има и призовка, господин Булард, която ви съветвам да прочетете.

— Искам адвоката си.

— Естествено. Ние ще ви отведем на площад „Пълис плаца“ номер едно и ще ви разпитаме под клетва. Тогава може да присъства адвокат, ако пожелаете.

— Искам адвокатът ми да дойде веднага.

— Вие ще останете в средата на помещението така, че непрекъснато да виждам ръцете ви. Нямате право да се обадите на адвокат, просто защото ви се иска. Когато е уместно, ще ви бъде разрешено да се обадите.

— Глупости на търкалета. Нямате никакво право. Ще ти измъкна значката и ще те изям за обяд русоляв тъпанар!

— Сигурен съм, че адвокатът ви ще ви посъветва да минете без малки обиди.

— Няма да отида на „Пълис плаца“ номер едно.

Пендъргаст откачи от колана си полицейска радиостанция.

— „Манхатън юг“. С кого разговарям, моля? Шърли? Тук е специален агент Пендъргаст от Федералното бюро за разследване. Намирам се в яхтеното пристанище на Ийст коул на яхтата на господни Лок Булард.

— Веднага угаси това радио.

Пендъргаст продължи гладко.

— Точно така. Лок Булард, индустриалеца, на яхтата му „Стормклауд“. Ще го водим на разпит във връзка с разследванията на убийствата на Гроув и Кътфорт.

Д’Агоста видя как Булард пребледня като платно. Не ще и дума, той знаеше, че всяка новинарска организация в Ню Йорк следеше полицейските честоти.

— Не, не е заподозрян. Повтарям не е заподозрян.

Самото ударение, което Пендъргаст сложи върху думата, придаваше по особен начин обратно значение на казаното. Булард ги гледаше свирепо изпод намръщеното си кроманьонско чело, преглътна, направи усилие да изглежда разумен.

— Вижте, Пендъргаст, няма причина да се правите на кораво ченге.

— Шърли, ще имаме нужда от подкрепление за разпръскване на тълпи и от патрулка с охрана, която да отведе господин Булард в центъра. Точно така. Три коли ще стигнат. Я чакай малко, нека бъдат четири. Имаме си работа с известна личност. Навярно ще стане доста оживено.

Пендъргаст окачи отново радиостанцията на колана си, извади клетъчния си телефон и го подхвърли на Булард.