Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Аз съм.

Пазачът му подаде телефона.

— Тук е Д’Агоста.

Дълбокият глас на Булард изпълни слушалката.

— Знаех си, че ще се върнеш.

Само при звука на този глас Д’Агоста веднага настръхна. Това бе мъжът, който се бе опитал да го унизи в Атлетичния клуб и който, може би, едва не бе предизвикал убийството му. Въпреки това той се опита с все сили да запази самообладание.

— Можем да свършим всичко по приятен начин – рече той колкото бе възможно по-спокойно, – но нещата могат да станат и неприятни. Зависи от теб, Булард.

От другата страна се разнесе смях.

— Ти опита със същата изтъркана реплика и в клуба, виж какво ще ти кажа. След като си побъбрихме там, накарах хората си да те проверят и сега знам всичко за теб разполагам с всички най-жалки подробности от твоето съществуване. Така например, знам всичко за онази твоя съпруга в Канада, дето ти нахлузва рогата през последните шест месеца. Името на мъжа е Честър Доминик, продава автомобили-подвижни къщички в Еджуотър и… ей, тя може би и в този момент се чука с него. Помисли си само!

Д’Агоста стисна по-силно слушалката.

— Разполагам също така с броя на продадените ти романи. От последния са продадени 6215 броя. И с твърди, и с меки корици. И в тази бройка влизат и всички, закупени от майка ти. Внимавай. Стивън Кинг! – още груб смях. – А осми това имам и личното ти досие от кратката ти служба в Нюйоркското полицейско управление, включително и дисциплинарния ти картон. Интересно четиво. Разполагам и с медицинските ти и психиатрични изследвания, дори и онези от Канада. Твърде жалко, че имаш онези проблеми с ерекцията. Може би тъкмо за това жена ти омайва добрия стар Чет. И депресия… Господи, това вече е сериозно. Взе ли си хапченцата тази сутрин? Учудващо е колко много неща може човек да узнае, когато разполага със собствена организация за здравен мениджмънт, нали? Като прочетох всичко това, на ум ми дойдоха няколко фрази. Фрази като „пречупен“. Като „смазан“. Като „неудачник“.

Пред очите на Д’Агоста се спусна тънка червена пелена.

— Ти допусна най-голямата грешка в живота си, Булард.

От другата страна се чу още смях и линията прекъсна.

Д’Агоста върна телефона на пазача. Лицето му бе пламнало. Този негодник. Това копеле. Всичко това бе незаконно, нали така? Да се сдобие с цялата тази най-разнообразна лична информация. Булард говореше високо и Д’Агоста се запита дали гласът му е достигал и до Пендъргаст. Той преглътна, опита се да укроти надигащия се гняв.

— Блокирате портала – каза мъжът в будката. А след това сякаш бе забравил, добави: – Сър!

— Ще обиколим квартала отвърна му Пендъргаст, – и ще дадем време на господни Булард да промени решението си.

— Той няма да промени решението си.

Пендъргаст изгледа пазача дълго, съчувствено.

— Надявам се, че знаете кога да отстъпите встрани? За свое собствено добро, разбира се.

— Какво искате да кажете?

Без да му отговори. Пендъргаст включи ролса на задна скорост и натисна силно газта, като остави доста изгоряла гума подире си. Обърна на паркинга, след това се насочи към „Стейт стрийт“ Погледна към Д’Агоста.

— Добре ли си, Винсънт?

— Добре съм – рече Д’Агоста през зъби.

Пендъргаст зави надясно и започна да обикаля квартала.

— Изглежда господин Булард се нуждае от твърда ръка.

Пендъргаст набра някакъв номер на клетъчния телефон на таблото.

Чу се звън, след това отсреща отговори познат глас

— Капитан Хейуърд.

— Капитане? Тук е Пендъргаст. Ще ни потрябва онази призовка и писмена заповед, за която ви се обадих тази сутрин.

— На какви основания?

— Отказ да сътрудничи. Непосредствена опасност от бягство.

— Хайде сега, Булард не е някакъв колумбийски наркобарон или близкоизточен терорист. Той е водещ американски индустриалец.

— Да, със задгранични сметки и задгранични фабрики, който се намира на яхтата си, заредена догоре с гориво и напълно снабдена за презатлантическо пътуване. Може да стигне до Канада, Мексико, Южна Америка или Европа с един резервоар – вие изберете къде.

Последва въздишка.

— Той е американец. Има паспорт. Свободен е да отплава.

— Той е свидетел, който не желае да сътрудничи. Не иска да отговори на въпросите ни.

— Много хора не искат да отговарят на въпроси.

— И Гроув, и Кътфорт са му се обадили малко преди да бъдат убити. Има връзка и ние трябва да я открием.

Нова раздразнителна въздишка.

— Това е точно този тип необичайна операция, която изглежда много зле в съда.