Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Аз съм капитан Хейуърд – рече отривисто тя и изгледа Д’Агоста прекалено внимателно, изглежда и тя го позна.

— Знам, че вече сте показали документите си на вратата, но мога ли да ги видя отново?

— Разбира се, капитане – Пендъргаст показа значката си с елегантен жест.

Хейуърд я пое, разгледа я, вдигна очи.

— Господин Пендъргаст.

Пендъргаст се поклони.

— Радвам се, че се виждаме отново, капитан Хейуърд. Мога ли да ви поздравя с връщането ви в полицията и особено с поста капитан?

Хейуърд остави думите му без коментар и се обърна към Д’Агоста. Той бе извадил значката си за нея, ала тя нея гледаше. Гледаше него.

Името и изведнъж изплува в съзнанието му: Лора Хейуърд, която бе патрулна полицайка в предишния му живот, тогава следваше, пишеше някаква книга за бездомниците в Манхатън, работеше по дисертацията си да получи научна степен или нещо подобно. Бяха работили за кратко заедно по делото на Памела Уйшър. Тогава тя бе сержант, а той лейтенант. Усети как стомахът му се свива.

— А вие трябва да сте лейтенант Винсънт Д’Агоста?

— Напоследък съм сержант Винсънт Д’Агоста – отвърна той и почувства как се изчервява. Наистина не му се искаше да дава повече обяснения. Беше истински срам и нямаше начин как да го избегне.

— Сержант ли? Не сте ли вече в Нюйоркското полицейско управление?

— Не, в Саутхамптънското съм. Нали го знаете – в Лонг Айлънд. И съм връзка с ФБР по делото на Гроув.

Той вдигна глава и видя, че тя му протягаше ръка. Пое я и разсеяно я раздруса. Дланта й бе топла леко влажна. На Д’Агоста тайничко му стана приятно, че не беше чак толкова студенокръвна, колкото изглеждаше.

— Радвам се, че ще работим отново заедно.

Гласът й бе отривист, лишен от болезнено любопитство. Д’Агоста изпита облекчение. Нямаше да има празни приказки, излишни въпроси. Напълно професионално.

— А аз, от своя страна, се радвам да видя, че делото е в толкова способни ръце – каза Пендъргаст.

— Благодаря ви.

— Винаги сте ми правили впечатление на полицай, на когото може да се разчита да проведе енергично разследване.

— Благодаря ви отново. И ако трябва да бъда откровена, вие винаги сте ми правели впечатление на човек, който не се безпокои много-много затова кои командва или да ви се пречат формалностите на стандартните полицейски процедури.

Ако Пендъргаст бе изненадан от тези думи, той не го показа.

— Вярно.

— Е, добре тогава, нека сме наясно още от самото начало кой командва – става ли?

— Чудесна идея.

— Разследването е мое. Искове, призовки, всичко, което е необходимо, ще минава първо през моя кабинет, освен ако не си имаме работа със спешни случаи. И общуването с пресата ще бъде координирано от моя кабинет. Може би това не е точно начинът, по който действате, но със сигурност е начинът, по който действам аз.

Пендъргаст кимна.

— Разбрано.

— Хората говорят как понякога ФБР работи трудно с местните полицейски сили. Това няма да се случи. Първо, ние не сме „местни полицейски сили“. Ние сме Нюйоркското полицейско управление, отдел „Убийства“. Ще работим с Федералното бюро за разследване на равни начала и по никакъв друг начин.

— Разбира се, капитане.

— Ние, разбира се, ще отвърнем със същата любезност.

— Не съм и очаквал нещо друго.

— Аз се съобразявам с правилата, дори когато правилата са глупави. Знаете ли защо? Защото по този начин постигаме обвинение. При най-малкия пропуск Нюйоркският съд ще постанови оправдание.

— Вярно, съвсем вярно – съгласи се Пендъргаст.

— Точно в осем утре заран и всеки вторник оттук нататък, докато продължава разследването, ще се срещаме на „Пълис плаца“ номер едно, в конферентната зала на седемнайсетия етаж – вие, аз и лейтенант… исках да кажа сержант Д’Агоста. И всички карти да бъдат свалени на масата.

— В осем сутринта – повтори Пендъргаст.

— Кафето и курабиите са от нас.

Върху лицето на Пендъргаст се изписа леко отвращение.

— Аз вече ще бъда закусил, благодаря ви.

Хейуърд погледна часовника си.

— Колко още време ще ви е необходимо тук, господа?

— Мисля, че пет минути ще са ни достатъчни – отвърна Пендъргаст. – Можете ли да споделите с нас някаква информация?

— Възрастна жена, която живее в долния апартамент е свидетелката или е най-близо до свидетелка, с която разполагаме. Убийството е станало малко след единайсет часа. Изглежда тя е чула починалия да изпада конвулсии и да пищи. Предположила е, че е давал парти. – По лицето й се изписа суха усмивка. – След това утихнало. А после, в 11:22. Някакво вещество започнало да капе през тавана й – стопена маста тъкан от починалия.