Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Сграбчи дръжката на вратата, усети парещата болка от нагретия до червено метал, отдръпна ръката си.

— Мамка му!

Погледна с недоумение ръката си. Дланта му бе изгорена и пушеше, изпука като я отвори, кръв и някаква белезникава течност изтекоха от среза по китката му. Върху дръжката бе останало голямо парче кожа, свиваше се и се печеше, като кожица на пърлено прасе.

Отново се почука: бавно, постоянно, досущ като звън на камбана.

— Помощ! – извика Кътфорт към вратата – Тук има пожар! Пожар!

Изведнъж усети как цялата му кожа бе обзета от вълна на болка, сякаш някой го белеше, а сетне изпита странно чувство дълбоко в корема си – сякаш някой току-що бе разбъркал вътрешностите му. Залитна назад. Онзи бе зад вратата. Почувства отново онова усещане – странно вътрешно напрежение, ужасното гърчене на червата си. Изпищя, улови се за стомаха, преви се надве. Успя залитайки да се върне в спалнята. Докато вървеше, по кожата му побягнаха малки стрелички на болка, замъгляваха очите му с червеникава мъгла. Усещаше огромното налягане, което се надигаше в тялото му, а сетне всичко потъна в мрак, налягането стана непоносимо, понесе се звук като при пържене на яйца и изведнъж налягането вече го нямаше, а по лицето му са стичаше топла течност.

Изпищя, загърчи се на пода, краката му биеха в обезумял ритъм по килима, ръцете разкъсваха пижамата, косата, опитваха се да разкъсат кожата от тялото, защото беше тъй силно нагорещена, тъй непоносимо гореща.

Ето ме и мен, ето, че дойдох.

Летиша Далбридж лежеше будна, неподвижна вкочанена в леглото си. Най-накрая успя да се изправи в хладна ярост, нахлузи сатенена роба разтвори очилата си, сложи ги. След това видя колко е часът: беше 11:14. Сви устни. Това бе непоносимо. Направо непоносимо.

Вдигна вътрешния телефон и се свърза с рецепцията.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожо Далбридж?

— Сигурно можете, Джейсън. Господинът точно над мен, в номер 17Б, непрекъснато блъска по пода. Освен това и крещи. И това продължава и продължава, няма да ви напомням, но този месец се оплаквам за втори път. Аз съм възрастна жена и просто не мога да понасям този шум посред нощ.

— Да, госпожо Далбридж, ще се заемем с проблема веднага.

— Ще поставя въпроса пред управата на жилищната сграда още на следващото му събрание.

— Да, госпожо Далбридж, не ви виня за това.

— Благодаря ви, Джейсън.

Тя остави слушалката и се заслуша. Вярно, сега думкането беше по-слабо, по-неравномерно. Всъщност май беше спряло, ведно с виковете. Но можеше да започне отново – винаги така ставаше. Онзи ужасно недодялан музикален продуцент сигурно пак даваше някакво парти. С пиене, танци, наркотици и всичко останало. И то, представете си, в делничен ден. Тя загърна халата си по-здраво около крехката си фигура. Нямаше смисъл да се опитва отново да заспива – на нейната възраст това щеше да е безполезно упражнение.

Прекоси всекидневната и отиде в кухнята, наля да кипне вода в чайника. Извади сребърно чайниче за запарка, сложи в него три пакетчета лайка и изчака да чуе свиренето на чайника. Когато тя прозвуча, свали чайника от огъня, нали водата в чайничето и го покри с кърпа да не изстива. Сребърна лъжичка и две намазани с масло препечени филии представляваха нейната petit déjeuner [10] Лека закуска (фр.). – Б.пр. . Взе подноса и се върна в спалнята. Вдигна поглед към тавана. След това оправи сатенените възглавници и си наля чай.

Ароматът на билката и топлината на чая скоро я успокоиха. Животът бе твърде кратък, за да си позволи човек да се безпокои повече от необходимото. Сега в апартамента над нея бе тихо като в гроб. Няма знамение: тя щеше да вземе необходимите мерки, за да не я събуждат повече по такъв начин.

Чу лек шум и се заслуша. Леко почукване като от калки дъжд. Изглежда пак бе заваляло. Не биваше да забравя да облече дъждобрана си като излиза сутринта.

Почукването се засили. И се разнесе миризма, сякаш някой пържеше бекон – лека, ала доловима миризма. Също като дъжда, и миризмата се засилваше. Не бе приятна, даже бе отблъскваща, сякаш от прегоряло месо. Подуши, огледа се. Да не би да бе забравила печката включена? Невъзможно тя дори…

Цоп! Едра мазна капка падна в средата на чашата й с чай и я напръска. Последва я нова едра капка, трета, цялото й лице се опръска, халатът й, красивата й пухена сатенена завивка.

Тя погледна с ужас петното на тавана в спалнята си. Разширяваше се бързо. Блестеше мазно на оскъдната светлина на нощната й лампа.