Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Летиша Далбридж грабна слушалката от вилката й и отново позвъни долу.

— Да, госпожо Далбридж?

— Сега пък нещо капе от апартамента над мен! Направо през тавана на спалнята ми!

— Ще изпратим човек веднага. Веднага ще спрем водата в апартамента.

— Това е безобразие! Красивата ми английска пухена завивка е съсипана! Съсипана!

От тавана вече капеше на няколко места, капките се събираха в ъглите на гипсовите орнаменти, дори се стичаха по венецианския полилей в средата на тавана. Течеше върху столовете й в стил „Луи XV“, върху скрина й „Чипъндейл“ Въпреки нежеланието си тя се наведе напред и докосна едно от кафеникавите петна върху порцелановата чаша. Беше топло и мазно, като лой или восък от свещ. Сви се ужасена.

— Не е вода – извика тя. – Това е някаква мазнина!

— Мазнина ли?

— Да! Мазнина! От апартамента над мен!

Дочу някакъв объркан шепот, а сетне гласът отново се чу, леко задъхан.

— Тук, долу, се задействаха някои аларми. Изглежда е възможно в апартамента над вас да има пожар, госпожо Далбридж. Слушайте внимателно. Не излизайте от апартамента си. Ако димът започне да прониква под прага на вратата ви, запушете отвора с влажна кърпа и чакайте инструкции…

Гласът бе прекъснат от непоносимо високия вой на противопожарната алармена инсталация в рецепцията, последван от още по-мощната сирена в нейния апартамент. Тя пусна слушалката и запуши уши. Миг по-късно чу шума на задействалата се автоматична пожарна инсталация и стаята изведнъж плувна във вода, която струеше отвсякъде.

Госпожа Далбридж бе в такъв шок, че остана застинала като статуя, не разбираше нищо, докато струящата вода бавно потъмни халата й, красивата й заливка и напълни чаената й чаша върху подноса със сива, студена вода.

Вонята, обгърнала апартамента, предупреди Д’Агоста какво да очаква. Стана още по-силна, като влезе вътре, запътен към спалнята. Беше наполовина заспал, когато влезе във фоайето на сградата – съставянето на рапортите за инцидента с престрелката в Ривърсайд парк му бе отнело повече време, отколкото очакваше – ала вече бе съвсем буден. Удивително бе как тази миризма се пропивате във всичко, как веднага прогони умората му в два часа посред нощ, как отне болката в ставите му, в ожулените колене, сърбежа, причинен от отровния бръшлян, в който се бе отъркалял, докато бягаше от главорезите.

През кариерата си бе виждал доста неприятни гледки при убийство, ала нищо не можеше да го подготви за онова, което лежеше на пода до леглото. Беше труп, това поне бе ясно: ала бе разкъсан по начин, който никога дотогава не бе виждал. Самият труп бе разпорен от лонната кост до стернума и бе изповърнал навън свито кълбо от изгорени и почернели органи. С почти несъзнателен жест той посегна и докосна кръстчето под ризата си, да усети окуражителното му присъствие. Ако наистина съществуваше дявол, то точно така би го направил той. Определено би го сторил така. Погледна към Пендъргаст и изпита известно облекчение, като видя, че дори великият детектив бе по-бледен от обичайното. Нормалните му импулси да ровичка, да си пъха носа навсякъде и да души, сякаш го бяха напуснали. Стоеше там, облечен с фрак и бяла папийонка, а върху лицето му бе изписано изражение на шок.

Последният от момчетата по огледа на местопроизшествието – онзи, който вземаше проби изпод ноктите – бе коленичил до трупа на четири крака със своите безброй епруветки, пинсети и памучета. На всичкото отгоре и той изглеждаше позеленял, а тези момчета бяха корав народ. Тъкмо те трябваше да намерят влакната и космите, да попият петната да приберат всички дреболии. Работеха наистина на най-предния фронт. Съдебният лекар надникна през вратата.

— Свърши ли?

— Надявам се.

Пендъргаст показа значката си.

— Мога ли да ви задам няколко въпроса, докторе?

— Давайте.

— Можете ли да кажете каква е причината за смъртта?

— Още не. Нагряване, изгаряне – това е ясно. Но що се отнася до причината. Нямам представа.

— Някакви ускорители на горенето?

— Не, поне при предварителния оглед – отвърна мъжът от екипа за огледа. – Има и други аномалии. Забележете боксьорската стойка – няма го обичайното свиване на мускулите на ръцете, което се вижда при подобни силни изгаряния. Вижте и как , топлината е строшила крайниците в окончанията им. В средата на тялото костите са буквално калцирани. Имате ли представа колко силен огън би трябвало да причини подобни поражения? Ами над прага на запазването при двигател с вътрешно горене. И въпреки това не е имало пламване. Всъщност – така както изглеждат нещата – нагряването изобщо не е стигнало до запалване. Локализирало се е до тялото и само до него.