Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Колко би струвал? – Този път Карлтън зададе по-умен въпрос.

— Като се имат предвид скъпоценните камъни, осемдесет, а може би и сто хиляди долара. Ако не е повреден, разбира се.

Карлтън подсвирна.

— Кръстът е бил намерен на шията на жертвата, докосвал е кожата. Ето снимка от местопрестъплението – той все още е на гърдите на жертвата.

Следващият диапозитив предизвика възгласи на отвращение и на недоумение.

— Както виждате, кръстът е бил нагрят до точка на топене и дълбоко е прегорил кожата, върху която се е опирал. Но забележете, че околната плът изобщо не е изгоряла, дори не изгорена. Нещо – а аз наистина не мога да кажа какво – е нагряло само кръста. Без да нагрее заобикалящата го кожа. Кръстът отчасти е стопен и е прогорил плътта на жертвата край себе си. А тук – той пусна следващия диапозитив – имаме изображение от електронен микрограф с 3000-кратно увеличение, което показва изключителното хлътване на сребърната, но не и на златната – повърхност на кръста. Нямам обяснение и за това. Предполагам, че би могло да е вследствие интензивна и продължителна доза радиация, която е отлюспила горните слоеве електрони и е изпарила част от метала. И е въздействала по-силно върху среброто, отколкото върху златото. Но отново нямам представа защо.

Карлтън скочи на краха.

— Мажете ли да ни обясните това на обикновен английски.

— Разбира се – отвърна сухо Диенфонг – Нещо е нагряло и оголило кръста, без да нагрее и стопи нищо около него. Предполагам, че е било някакъв вид радиация, която се поема по-силно от метала, отколкото от плътта.

— Като тази радиация, която е прогорила отпечатъка на копитото ли?

Диенфонг трябваше да си признае, че Карлтън не беше чак такъв глупак, за какъвто се представяше.

— Много е възможно.

Пендъргаст вдигна пръст.

— Агент Пендъргаст?

— Има ли следи от радиационни изгаряния или нагрявания на други повърхности в стаята?

Още по-добър въпрос.

— Да има. Колонките за балдахина на леглото, които са от лакиран бор, показват признаци на нагряване, както и стената зад леглото, която е от боядисан бор. На някои места боята се е размекнала и се е подула.

Диенфонг премина с мишката по менюто на екрана и извади друго изображение.

— Ето разрез на стената, който показва четири слоя боя. И още една малка загадка: само най-долният слой се е нагрял и подул. Другите са непокътнати и химически непроменени.

— Анализирахте ли всичките четири слоя боя? – попита Пендъргаст.

Диенфонг кимна.

— Най-долният слой боя на оловна основа ли е?

Диенфонг се изненада. Веднага усети накъде щяха да поемат въпросите – към нещо, за което не се бе сетил.

— Чакайте да проверя. – Той прелисти лабораторните анализи, организирани и категоризирани в дебела папка с етикет „Жупел“ Всички разследвания на ФБР си имаха условни имена и точно това той бе дал на това дело. Мелодраматично може би, но подходящо.

Вдигна глава и отвърна:

— Да, всъщност боята е била на оловна основа.

— А другите не са били?

— Точно така.

— Още едно доказателство, че си имаме работа с някакъв вид радиация.

— Много добре, агент Пендъргаст. – За първи път му се случваше агент от ФБР да направи заключение преди него. Този Пендъргаст наистина си заслужаваше репутацията. Диенфонг се прокашля. – Има ли други въпроси и забележки?

Карлтън отново вдигна ръка.

— Да?

— Нещо ми се губи. Как е възможно нещо да въздейства на най-долния слой боя, без да засегне горните?

Пендъргаст се обърна към него:

— Именно оловото на боята е влязло в реакция, досущ като метала в кръста. Абсорбирало е радиацията по-силно. Засечена ли бе някаква радиоактивност на мястото при повторния оглед, докторе?

— Никаква.

Карлтън кимна.

— Заеми се с това, Сам.

— Слушам, сър – отвърна един от младшите агенти.

Диенфонг премина към следващия диапозитив.

— Ето го и последното изображение – разрез на кръста в близък план. Забележете локализираното стопяване, напълно несъвместимо с конвекционен източник на топлина. Това отново е признак, че си имаме работа с радиация.

— Кой тип радиация ще нагрее селективно метала повече от плътта – попита Пендъргаст.

— Рентгеновата, гама-лъчението, микровълновото, инфрачервеното, някои дължини на вълните при радио-спектъра не споменаваме алфа-лъчението и потока от бързи неотрони. Това не е нещо необичайно. Необичайното в случая е интензивността.

Диенфонг зачака неизбежните възражения на Карлтън, но този път ръководещият агент не каза нищо.