Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Диенфонг внимателно огледа непознатия агент. Пендъргаст бе такъв, какъвто го описваха, движеше се със скритата сила и елегантност на котка. Косата му бе светлоруса, почти бяла, лицето му хладно и аристократично, бледите му очи неспокойно попиваха всичко наоколо. Диенфонг се бе срещал с много агенти от ФБР по време на кариерата си, но този бе от съвсем различна категория.

Онези леденостудени очи се спряха върху Диенфонг и агентът приближи към него.

— Доктор Диенфонг – рече той с ласкавия, типичен за юга акцент.

— Приятно ми е – пое Диенфонг сухата и хладна длан.

— Смятам, че вашият материал в „Джърнъл ъв форензикс“ за съзряването на ларвите на червея „Блоуфлай“ в човешкия труп за много интересно четиво.

— Благодаря ви.

Никога не бе мислил статията си за „интересно четиво“, но всеки знае себе си. Представата на Диенфонг за добро четиво бяха есетата на Самюъл Джонсън в „Рамблър“.

— Готови сме за представянето – рече той и посочи към редицата столове, подредени пред прожекционния екран – ще започнем с кратка визуална презентация.

— Отлично.

Агентите се настаниха, шепнейки, покашляйки се и скърцайки със столовете. Ръководещият, специален агент Карлтън, зае централното място на първата редица, дебелите му бедра преливаха извън ръбовете на стола.

Диенфонг кимна на помощника си и той намали осветлението и включи компютърния проектор.

— Моля, чувствайте се свободни да ме прекъсвате с въпроси по всяко време – каза Диенфонг и извика на екрана първото изображение – Ще вървим от най-простото към по-сложното. Това е 50-кратно увеличение на пробата от сяра, намерена на място. Химическият ни анализ показа, че е естествена, с елементи, които показват вулканичния и произход. Била е бързо загрята и изгорена по неизвестен начин. Когато сярата гори, тя се свързва с кислорода, за да образува серен двуокис, който има много силна миризма – миризма на изгорели кибритени клечки. Ако този газ влезе в контакт с вода, се образува сярна киселина. Тези влакна – появи се следващото изображение – са от дрехите на жертвата. Забележете накъдрянето и свиването им, очевидно в резултат на въздействието на сярна киселина върху дрехите на жертвата.

Появиха се още три изображения в бърза последователност.

— Както мажете да видите, има микроскопична вдлъбнатина върху пластмасовите очила на жертвата, върху лака на стените и на пода – вследствие на бързото освобождаване на серни съединения.

— Имате ли представа какъв е произходът на тази сяра? – попита Пендъргаст.

— Почти е невъзможно да се отговори на този въпрос. Ще трябва да анализираме и сравняваме хиляди познати ни вулканични източници, което е непосилна задача, дори да разполагаме с проби от тях. Мога само да ви кажа, че съдейки по високото съдържание на силиций, източникът е континентален, а не е от океана. С други думи сярата не е дошла от Хаваите или, да речем, от океанското дъно.

Пендъргаст се облегна назад, изражението му бе непроницаемо в затъмненото помещение.

— Следващото изображение показва микроразрез на изгорялото дърво на пода от т. нар. копито.

Последваха още няколко изображения. Диенфонг се прокашля. Тук вече започваше трудното.

— Ще забележите дълбокото проникване на изгореното дърво. Вижда се най-добре на 200-кратното увеличение.

Още един диапозитив.

— Това не е постигнато чрез жигосване. – Той замълча и преглътна. – Тоест този отпечатък не е прегорен в дървото с нажежено до червено желязо. Причинен е от интензивно горене вследствие на нейонизираща радиация, навярно в много късия инфрачервен обхват, която е проникнала в дървото.

Намеси се Карлтън, както Диенфонг очакваше.

— Искате да кажете, че престъпникът не е нагрял нещо, което да притисне към пода?

— Точно така. Всъщност нищо не е докосвало дървото. Прегарянето е вследствие на кротко изригване на чиста радиация.

Карлтън се размърда и столът му тревожно изстена.

— Чакайте малко. Как е възможно това?

— Моята задача е да описвам, а не да интерпретирам – отвърна Диенфонг и пусна следващия диапозитив.

Но началникът не бе свършил.

— Да не би да искате да кажете, че отпечатъкът е направен с някакъв вид лъчево оръжие?

— Не мога да кажа какъв е бил източникът на радиация.

Карлтън изсумтя невярващо.

— Така стигаме до кръста. – Появи се следващият диапозитив – Нашият експерт по изкуствата го идентифицира като рядък екземпляр тоскански кръст от XVII век, обикновено такива кръстове са носели аристократите. Направен е от злато и сребро, напластени, споени и ръчно гравирани, за да се постигне доста интересния ефект, познат като lameleas fines. След това е инкрустиран в дърво, което до голяма степен е изгоряло.