Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Сираче е. Моят чичо я прибрал, грижил се за нея, образовал я.

— Така ли? Значи е бил нещо като светец?

— Едва ли. Излиза, че Констанс е единственият човек, на когото е държал. Всъщност той продължил да се грижи за нея дълго след като спрял да се грижи за себе си. Беше мизантроп, а тя бе изключението, което потвърждава правилото. Във всеки случай, сега аз май съм единственият й роднина. Но трябва да те помоля да не споменаваш нищо от чутото в нейно присъствие. Последните шест месеца бяха изключително мъчителни за нея.

— И защо?

— Това е нещо, което е най-добре да оставим в минато. Достатъчно е да ти кажа, Винсънт, че Констанс е невинна жертва на поредица от дяволски експерименти, извършени преди много време. Като разбрах как собственото й семейство е станало жертва на тези експерименти, се почувствах задължен да се погрижа за нейното добруване. Това е усложнение, което определено не бях очаквал. Но познанията й за къщата и за библиотеката се оказват безценни. Тя ще стане отлична изследователка и уредничка.

— Поне е приятна за окото. – Когато забеляза мрачното изражение на Пендъргаст. Д’Агоста се прокашля и бързо добави: – Как минаха твоите разпити?

— Монкалм не добави много към онова, което вече знаем. До вчера отсъствал от дома си, пътувал. Изглежда Гроув е оставил отчаяно съобщение на сътрудника му. „Как може човек да развали сделка с дявала?“ Сътрудникът изхвърлил бележката – очевидно Монкалм е магнит за смахнати персони и получава много такива съобщения. Не можа да добави нищо ново. Фоско, от друга страна, се оказа много интересен.

— Надявам се здраво да си го препотил.

— Не съм много сигурен кой кого препоти.

Д’Агоста не можеше да си представи някой да препоти Пендъргаст.

— Замесен ли е?

— Зависи какво имаш предвид под „замесен“. Той е забележителен човек и спомените му се оказаха безценни.

— Е, значи остават съмненията за Кътфорт и Булард.

— Ти каза, че Кътфорт бил лъжец, като Булард Как разбра?

— Каза ми, че Гроув му се обадил посред нощ, защото искал да купи някаква вехтория от ерата на рока. Аз го блъфирах, като му отвърнах, че Гроув ненавиждал рок-музиката. И това го издаде мигновено.

— Груба лъжа.

— Той си е грубиян, при това доста глупав. Но предполагам, че го бива в работата му, след като е натрупал толкова пари.

– Интелигентността, културата и образованието не са качества, които обикновено се свързват с бизнеса на поп-музиката.

— Виж, Булард е на друго ниво. И той е груб, но е много интелигентен. Не бих го подценил. Фактът е, че двамата знаят за смъртта на Гроув много повече, отколкото казват. Почти съм сигурен, че можем да пречупим Кътфорт – той е слабият. Булард ще се окаже костелив орех.

Пендъргаст кимна.

— Заключението на съдебните лекари за трупа на Гроув. Ще бъде готово утре. То може да ни даде тъй необходимата информации. Най-важното сега е да намерим връзката между Булард, Кътфорт и Гроув. Ако намерим такава връзка, Винсънт, ще получим ключа за разгадката на цялата този мистерия.

Доктор Джак Диенфонг огледа лабораторията си – металните маси, шкафовете за химически шлемове и ръкавици, микроскопи, устройствата за микротомия и титруване. Не бе приятна гледка, но бе организирана и функционална. Диенфонг бе шеф на управлението за съдебна медицина на ФБР на улица „Конгрес“ и бе много любопитен да се запознае най-сетне със специален агент Пендъргаст, за когото бе слушал толкова много.

Погледна изписаното индексно картонче, за да преговори отново бележките си. Повечето бе в главата му, картончето бе по-скоро за самоуспокоение. Изпитваше известни опасения. Онова, което щеше да докладва, никак не му се нравеше и той просто се надяваше прочутият – а някои казваха печално прочутият – агент да го разбере. Според Диенфонг най-лошата грешка, която човек можеше да допусне в химията на съдебната медицина, бе да прекали с тълкуването на резултатите. Ако направиш това няколко пъти, накрая ще пратиш в затвора някои невинен човек. Това бе най-големият страх на Диенфонг. Той не би отишъл далеч в тълкуванията си за никого, дори за такъв страхотен агент като Пендъргаст.

Чу се шум до вратата и Диенфонг погледна часовника си. Точен почти до секундата – Пендъргаст вече потвърждаваше едно от нещата, с които беше прочут. Миг по-късно вратата се отвори и в лабораторията влезе строен мъж в черен костюм, следван от ръководещия специален агент Карлтън, шеф на Южната област на ФБР и от смълчана групичка младши агенти и сътрудници. Във въздуха се носеше почти осезаема възбуда каквато обикновено предизвикват шумните дела. И с едно шумно дело можеше да докара в неделя в лабораторията човек кого Карлтън. Всички отнасящи се до делото доказателства бяха изпратени за по-задълбочен анализ от местата полиция във ФБР. И сега бе ред на Диенфонг да събере всички парченца на мозайката. Опасенията му не се разсеяха.