Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Любопитството му към Фоско се засили.

От съседните помещения се чуха едва доловими звуци. Свръхизостреният слух на агента се съсредоточи върху тях. Някъде далеч се отвори врата и Пендъргаст дочу подсвирването на птица, леки стъпки и дълбок, благ глас.

Пендъргаст се заслуша напрегнато.

— Хайде, излез и подскочи горе! Едно, две, три и горе! Три, две, едно – и долу!

Чу се чуруликане и цвъртене, придружено и от други звуци – плясък и бръмчене – които изпълниха съседната стая, примесени с весели призиви. А после красив тенор запя някаква ария белканто. И птицата – ако бе птица замлъкна, сякаш омагьосана. Гласът се издигна във височина и сила, след тава бавно затихна и точно в този момент се появи прислужникът.

— Графът ще ви приеме сега.

Пендъргаст се изправи и го последва по дълъг и широк коридор с библиотечни шкафове към съседния кабинет.

Графът стоеше в цялото си едро величие в просторния кабинет, едната стена, на които бе заета от прозорци, беше гърбом и гледаше към малък балкон, обрамчен с розови храсти, потънал в сумрак. Беше само по ослепително бяла с разкопчана яка риза. До него бе безупречно подредената работна маса. Най-малко стотина инструменти бяха подредени върху нея с геометрична точност: малки отвертки, поялници с тънки като игла върхове, бижутерски триончета, часовникарски менгемета и пили. До тях лежаха изящни малки зъбчатки, колелца, пружинки и лостчета, както и други фино изработени метални части, както и чипове, малки печатни платки, снопчета оптични кабели, електронни дисплейчета и парчета гума и пластмаса и най-различни други електронни предмети със загадъчна функция.

В средата на работната маса стоеше дървена Т-образна стойка и върху нея се намираше странен предмет, който на пръв поглед приличаше на папагал-тритон, блестящо бял с лимонов на цвят гребен, но при повторно поглеждане се виждаше, че бе механично устройство – птица-робот.

Прислужникът учтиво посочи на Пендъргаст да седне на близкото столче. Като по чудо се появи отново наполовина изпитата му чаша с амонтилядо, след това прислужникът изчезна като призрак.

Пендъргаст наблюдаваше графа. Със свободната си ръка взе ядка каузар от един поднос и я мушна между дебелите си устни, след което ги изду напред. С възбудено изсвирване папагалът-робот се качи първо на рамото на Фоско, след тава на ухото му и като се наведе напред с бръмчене на зъбчатките си – клъвна семенцето от издутите устни, спука го с механичната си човка и се престори, че го изяжда.

— Ах, скъпи мой, времето за игри свърши! – изгука графът. Върни се на пръчицата си.

Графът махна леко с облечената си в ръкавица ръка. Папагалът изписка недоволно и разтърси механичния си гребен, но не направи никакво друго движение.

— А, виждам, че днес се инатим – рече графът по-високо и по-твърдо. – Отивай си на мястото, малкият ми, инак цял ден ще кълвеш просо вместо ядки.

С нов крясък папагалът скочи от рамото му на масата отиде до Т-образната стоика изкачи се върху нея с металните си пръсти и зае мястото си, вперил кръглите си електронни очи в Пендъргаст.

Графът най-накрая се обърна, усмихнат се поклони и подаде ръка на Пендъргаст.

— Извинете ме, че ви накарах да чакате. Моят приятел – нали виждате – си иска своето.

— Много интересна птица – каза сухо Пендъргаст.

— Несъмнено е така! Вярно е, че сигурно изглеждам смешно с тези мои любимци.

— Любимци ли?

— Да. Но нали виждате колко ме обичат! Папагалът ми и – той наклони тлъстата си глава към другия край на стаята, където група мишки се забавляваха в натруфена телена паница и издаваха най-различни електронни писукания, – вижте моите мили бели мишлета! Но, разбира се, от всички мои любимци Буцефал е най-голямата ми гордост и радост – обърна се отново Фоско към папагала – Нали, миличък?

Единственият отговор на птицата бе да зарови масивния си клюн в пухкавите си изкуствени пера сякаш се засрами от комплимента.

— Трябва да простите на Буцефал – рече Фоско и цъкна с език. – не е свикнал с непознати. Трудно се сприятелява и писка, когато е недоволен – о, приятелю мой, така пищи, че няма да повярвате! Принудих се да взема двата съседни апартамента и да ги държа необитаеми, при това на доста висока цена. Но нали разбирате, стените не са достатъчна защита срещу дробовете на това великолепно създание!

Папагалът-робот не реагира на този панегирик, а продължи да гледа неподвижен Пендъргаст.

— Но всички те много обичат операта. Както е казал Конгрийв, музиката има своето обаяние и тъй нататък. Може би сте чул моето жалко пеене. Познахте ли откъде е?