Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Каза ли ви защо се интересува от писмото?

— Каза само, че събирал неща от „Доорс“. И толкова.

— И вие нямахте нищо против да ви звъни затова в ранните часове на сутринта?

— Ние от музикалния бизнес работим до късно.

Кътфорт отиде до вратата на апаратната, отвори я и даде на ченгето достатъчно ясен знак, че е време да си тръгва. Но посетителят не помръдна. Вместо това подуши отново въздуха.

— Тази миризма наистина е много странна.

— Тъкмо се канех да позвъня на поддръжката.

— Същата гадна миризма като при убийството на Джеръми Гроув…

Кътфорт преглътна. Какво му бе казал Гроув? „Миризмата е най-лошото. Почти не мога да мисля ясно“ Гроув му беше казал тогава, че намерил нещо – къс месо с козина с размера на топка за голф. Изглеждало почти като живо… поне докато Гроув не го настъпил и не го изхвърлил в тоалетната. Кътфорт усети как сърцето му се разтуптя и пое на няколко пъти дълбоко въздух, издишвайки бавно, както го бяха учили в онези курсове за овладяване на усещането за безпокойство. Та това бе смешно! Все пак сме в шибания двайсет и първи век! „Спокойно. Найджъл!“

— Познавате ли човек на име Лок Булард, господин Кътфорт. Или Рейниър Бекман?

Тези въпроси, последвали веднага останалите, слисаха Кътфорт. Той поклати глава с надеждата, че изражението на лицето му не го издава.

— Били ли сте в контакт с Бекман? – настоя полицаят.

— Не.

Боже мой, изобщо не биваше да пуска ченгето тук.

— Ами Булард? Били ли сте във връзка с него? Нали разбирате – просто приятелски приказки за добрите стари времена.

— Не. Не познавам този мъж. Не ги познавам и двамата.

Ченгето направи дълъг запис в бележника си. Кътфорт се почуди какво толкова имаше да пише. Усети пот да се стича по хълбоците му. Опита се да преглътне, но нямаше нищо за преглъщане. Устата му беше суха.

— Сигурен ли сте, че не искате да ми кажете нещо повече за това телефонно обаждане? Защото всички останали, говорили с Джеръми онази вечер, казват, че е бил разстроен. Силно разстроен. Не и в настроение да си купува вещи, свързани с историята на рока.

— Вече ви казах всичко.

И когато най-сетне се върнаха във всекидневната. Кътфорт не предложи на ченгето да седне. Просто искаше то си тръгне.

— Винаги ли държите в апартамента си таткова топло господин Кътфорт?

Горещо беше. Кътфорт сам бе забелязал – горещо дори за самия него. Но не отвърна нищо.

— И у Гроув по време на убийството е било изключително топло, въпреки че отоплението в къщата е било изключено.

Ченгето го изгледа изпитателно, ала Кътфорт отново не каза нищо.

Полицаят изсумтя, затвори с плясък бележника си върна писалката в кожената й гайка.

— Ако бях на ваше място, господин Кътфорт, следващи път ще откажа да отговарям на въпроси на полицай без присъствието на адвокат.

— И защо?

— Защото адвокатът би ви посъветвал да си държите устатата затворена, вместо да лъжете.

Кътфорт се вторачи в ченгето.

— Какво ви кара да мислите, че лъжа?

— Гроув е мразел рок-музиката.

Кътфорт потисна отговора си. Ченгето очевидно не бе толкова тъпо, както изглеждаше. Всъщност, бе хитро като лисица.

— Ще се видим пак, господин Кътфорт. И следващия път всичко ще се запише на касетофон и ще бъде казано под клетва. Не забравяйте, че лъжесвидетелството е сериозно престъпление. По един или по друг начин ние ще разберем какво сте си говорили с Гроув. Благодаря ви за времето, което ми отделихте.

Още щом асансьорът забръмча по пътя си надолу, Кътфорт вдигна телефона и набра един номер с трепереща ръка. Това от което се нуждаеше, бе туристическа почивка на плажа. На плаж на другия край на света. Познаваше едно момиче от Фюкет, което вършеше удивителни неща. Не можеше да замине на следващия ден – най-големият му клиент щеше да дойде за много отлагана сесия – но веднага след това щеше да отпътува, майната им на всички останали клиенти. Щеше да се разкара от града. И от новата си жена. От онова ченге и от въпросите му. И особено – от този апартамент и от миризмата му.

— Дорис? Найджъл се обажда. Искам да си резервирам билет за Бангкок. За утре, ако е възможно, инак за понеделник сутринта. Не, ще пътувам само аз. И лимузина с шофьор да ме откара до Фюкет. Намери ми и една голяма къща на брега на морето, нещо наистина безопасно, с готвач, прислужница, личен треньор, бодигард и всичко останало не казвай на никого за къде заминавам, ясно ли е, Дорис, мила? Да Тайланд… Знам, че по това време на годината там е горещо, но остави на мен горещината.