Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Браски взе един бележник, разлисти няколко страници и го подаде на Пендъргаст.

Пендъргаст прочета на глас:

— Писия по дувърски, телешки медальон в сос от бургундско и гъби, задушени моркови, нарязани на тънки ивици, салата, лимонов шербет. Сервирано с „Петръс“, реколта 90-а. Чудесен избор на вино.

Пендъргаст върна бележника и продължи обхода си. Наведе се и взе смачкан лист хартия.

— Намерихме го на топка в кошчето за боклук. Изглежда е някаква коректура.

— Разпечатка от статия за следващия брой на „Арт ривю“. Ако не греша, списанието трябва да се появи по павилионите утре. – Пендъргаст оглади листа и пак зачете на глас: – „Историята на изкуството, като всяка друга велика дисциплина, си има своите свещени храмове: места и мигове, за които всеки уважаващ себе си критик би дал всичко, за да присъства. Първата изложба на импресионистите в Булеварда на капуцините през 1874 година е едно от тия събития: денят, в който Брак за първи път е видял „Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, е друг паметен момент и аз тук искам да ви кажа, че серията „Голгота“ на Морис Вилнюс – сега изложена в ателието му в Ийст вилидж – ще бъде подобна повратна точка в историята на изкуството“.

— На възпоменанието вчера май каза, че Гроув е мразел нещата на Вилнюс – вметна Д’Агоста.

— Така беше – в минали години. Но изглежда е претърпял вътрешна промяна – отвърна Пендъргаст и със замислено изражение остави листа върху масата – И това със сигурност обяснява защо снощи Вилнюс бе в таткова добро настроение.

— Намерихме и друга, подобна статия до компютъра му – каза Браски и посочи друг лист върху масата – Отпечатана, но неподписана. Изглежда обаче, че авторът й е Гроув.

Пендъргаст вдигна посочения лист.

— Това е статия за „Бърлингтън магазин“, озаглавена „Преоценка на картината на Жорж дьо ла Тур „Обучение на Девата“. – Прегледа я набързо. – Кратка статия от Гроув, която се отрича от предна своя рецензия, в която е обявил платното на Дьо ла Тур за фалшификат. – Пендъргаст остави листа – Изглежда в последните си часове е променил мнението си за доста неща.

Агентът плавно обиколи масата и отново се спря пред разпечатката на телефонните разговори.

— Виж, това може да бъде от полза, не смяташ ли, Винсънт – рече той и я подаде на Д’Агоста.

— Едва тази сутрин получих разрешение за тях – каза Браски – Към разпечатката е прикачен списък с имената и адресите, както и кратка идентификация на всеки, комуто се обаждал.

— Изглежда е провел доста разговори през последния си ден – каза Д’Агоста докато прелистваше разпечатката.

— Така е – каза Браски. – Обаждал се е на най-странни хора.

Д’Агоста обърна разпечатката и погледна списъка. Беше наистина странен: международен разговор с професор Йън Монткалм, Ню колидж, Оксфорд. Катедра по средновековна история. Друго обаждане – до Ивлин Милбанк, до Джонатън Фредерик. Редица обаждания за справки. След полунощ – обаждане до Лок Булард, индустриалеца, а след това още по-късно – до отец Кали.

— Възнамеряваме да разпитаме всички. Монткалм, между другото, е един от водещите световни експерти по средновековните сатанински практики.

Пендъргаст кимна.

— Милбанк и Фредерик са били на последната вечеря и обажданията до тях навярно са били за уговорки по организацията й. Нямаме идея защо се е обадил на Булард. Не разполагаме с доказателства дали изобщо се е познавал с него. Името на Кътфорт също не ни говори нищо. Той е някакъв продуцент на звукозаписи и за него също няма данни пътищата им с Гроув някога да са се пресичали. Но и в двата случая Гроув е звънял на домашните им телефони.

— А какви са тези обаждания на справки – попита Д’Агоста – трябва да са най-малко дузина.

— Доколкото можем да разберем, опитвал се е да открие някой на име Бекман. Рейниър Бекман. Това си личи и по сърфирането му в Интернет.

Пендъргаст остави изцапаната салфетка, която бе използвал.

— Чудесна работа, лейтенант. Имате ли нещо против и ние да разпитаме някои от тези хора?

— Моля ви, добре сте дошли.

Д’Агоста и Пендъргаст се качиха в ролса на агента, който ги чакаше със запален двигател пред полицейското управление с униформения си шофьор. Докато мощният автомобил ускоряваше ход, Пендъргаст извади подвързан с кожа бележник, отвори го на чиста страница и започна да си записва нещо със златна писалка.

— Както личи, имаме доста голям брой евентуални заподозрени.