Линкольн Чайлд - Огън от Ада

„Намери Пендъргаст. Това е най-важното“.

Двамата от карабинерите се върнаха и заговориха бързо италиански с Еспозито. Той се обърна към Д’Агоста:

— Хората ми не са открили никаква следа от колата в гаражите или някъде наблизо до замъка.

— Той очевидно се е отървал от нея.

Еспозито кимна замислено.

— От коя компания я наехте?

— От „Еврокар“.

Еспозито се обърна отново към своите хора и им нареди нещо на италиански. Мъжете кимнаха и излязоха.

— След като Фоско се върна от Флоренция, бихме затворени в старо складово помещение – каза Д’Агоста, опитвайки се отново да пребори засилващите се опасения – Мога да ви отведа до избата. Стълбището започва от килера.

— Моля – отвърна Еспозито и му даде знак да върви.

Д’Агоста поведе групата през трапезарията и обширната и празна кухня към килера зад нея. Стълбището, водещо надолу към избите, сега бе закрито от масивен шкаф от старинните му бронзови куки висяха медни тенджери и други съдове.

„Бинго!“ помисли си Д’Агоста.

— Стълбището е ей там – рече той. – Закрил го е с този шкаф.

Еспозито кимна на двамата си карабинери и те с мъка го отместиха. Д’Агоста усети как се вцепенява. Стълбището го нямаше. На негово място имаше гола стена – стара и прашна като всички останали в стаята.

— Опипайте я! – каза той, вече не можеше да сдържа разочарованието си и надигащата се в гласа му паника.

— Зазидал го е! Хоросанът трябва да е още влажен!

Полковникът пристъпи напред, извади джобно ножче и заби върха му в мазилката. Отрониха се малки сухи парченца в облак прах. Заби го още по-дълбоко. После се обърна и без да каже нищо подаде ножчето на Д’Агоста.

Той клекна и опипа основата на стената. Изглеждаше стара и прашна – даже на мястото на преместения шкаф виждаха паяжини. Отстъпи назад и огледа отново стаята. Нямаше грешка: това бе мястото.

— Графът е скрил всичко. Успял е по някакъв начин да го скрие. Тук имаше врата!

Настана ново дълго мълчание. Погледът на Еспозито срещна този на Д’Агоста, после се извърна.

Като видя нерешителността в очите му, Д’Агоста изпита още по-силна решимост.

— Да отидем при хората ви. Да претърсим цялото проклето място.

Час по-късно Д’Агоста се озова отново в централната галерия. Бяха обследвали повече коридори, салони, стаи, складове, изби и тунели, отколкото си мислеше, че може да има в един замък. Беше толкова обширен, тъй разпрострял се, че бе невъзможно да се разбере дали бяха огледали всички помещения и влажни стълбища. Мускулите му трепереха от умора. Платнената торба с микровълновото оръжие тежеше на рамото му.

Колкото повече продължаваше претърсването, толкова по-мълчалив ставаше Еспозито. През цялото време Фоско беше с тях, услужлив, търпелив, отключваше всяка врата дори от време на време предлагаше нови места за оглед. Накрая графът се прокашля.

— Бих ли могъл да ви предложа да се върнем в библиотеката ми? Там ще можем да говорим в по-уютна обстановка.

Настаниха се около камината и един от карабинерите дойде и прошушна нещо в ухото на Еспозито. Полковникът кимна, след това го освободи с един жест, а изражението му остана непроницаемо. Фоско отново му предложи пура и този път Еспозито я прие. Д’Агоста наблюдаваше всичко това и не можеше да повярва на очите си. Усещаше как яростта му се усилва, вече почти не успяваше да я овладее, а я допълваше и ужасът, и мъката. Всичко това бе нереално, беше кошмар. Еспозито най-сетне заговори, тонът му бе неутрален:+++

— Моите хора са проверили за колата. Била е върната в „Еврокар“ в 13:00 часа вчера. Сметката е подписана от А. К. Пендъргаст, платена е с карта на „Америкън експрес“. Принадлежаща на Пендъргаст. Специалният агент А. К. Пендъргаст е имал резервация за полет до Палермо в 14:30 от летището „Перитола“ във Флоренция. Все още се опитваме да разберем дали наистина е летял с този полет. Напоследък с авиолиниите се работи толкова трудно.

— Разбира се, че ще излезе, че е летял с този полет! Не разбирате ли каква е играта на Фоско?

— Сержант…

— Всичко това са глупости! – възкликна Д’Агоста и скочи от стола си. – Режисирани от Фоско! Досущ както е зазидал коридора, както е дегизирал апартамента. Досущ както е планирал всеки шибан ход!

— Сержант, моля ви – каза тихо Еспозито. – Овладейте се.

— Вие сам казахте, че си имаме работа с непоколебим човек.

— Сержант! – Този път тонът бе по-твърд.

Д’Агоста стоеше, почти обезумял от ярост, разочарование и мъка. Фоско е взел кредитната карта на Пендъргаст. Какво означаваше това? И сега този негодник се изплъзваше между пръстите му. Пендъргаст го нямаше, беше изчезнал. Сержантът направи почти нечовешко усилие да се овладее – ако не успееше, щеше да изгуби и последната си възможност. Трябваше да открие слабо място в бронята на графа.