Линкольн Чайлд - Огън от Ада

„Ъгълът на наклона е равен на ъгъла на отклонение“ спомни си Д’Агоста наученото от стрелбището. Стреля към мястото, откъдето бе видял да рикошират куршумите, стреля повторно, като всеки път се целеше в гладка повърхност на камъка, внимателно изчислявайки ъгъла на рикошета.

Разнесе се вик. Един на нула за математиците.

Последва истински дъжд от рикоширали куршуми Д’Агоста се претърколи тъкмо навреме – дузина куршуми изтопуркаха там, където бе залегнал преди малко.

— Как върви? – извика през рамо.

— Още малко, Винсънт. Дай ми още малко време.

Още куршуми изплющяха върху тавана и от него се посипа струя каменни люспи.

Време Д’Агоста нямаше друг избор, освен да открие отново огън. Пропълзя до ъгъла, надникна. Един мъж изскочи из сянката и хукна да заеме по-близка позиция. Д’Агоста стреля веднъж, след това го принуди да отстъпи назад с вик.

И Пендъргаст вече стреляше в отмерен ритъм. Като хвърли поглед назад. Д’Агоста видя, че агентът стреляше в зидарията, държаща вратата на място.

Чуха се още няколко изстрела, чиито куршуми попаднаха около Д’Агоста. Той самият стреля още веднъж.

Пендъргаст бе изпразнил пълнителя си.

— Винсънт! – извика.

— Какво?

— Хвърли ми пистолета си.

— Но…

— Пистолета.

Пендъргаст го улови, прицели се и стреля от упор в стената, където бяха захванати пантите на вратата. Замазката изглеждаше стара и мека, изстрелите вършеха работа, но въпреки това Д’Агоста потрепери при мисълта за изстреляните напразно патрони. Едно, две, три, четири, и щрак. Пендъргаст изхвърли настрани празния пълнител. Д’Агоста му подаде резервния. Огънят иззад ъгъла се засили. Само след броени минути щяха да ги прегазят.

Проехтяха още няколко изстрела. После Пендъргаст спря и приклекна.

— Ще я ритнем заедно. На три.

Ритнаха силно решетката, но тя не помръдна.

Пендъргаст стреля още два пъти, след това мушна пистолета в капана си.

— Ритаме отново. В основата.

Опряха гърбове в стената, присвиха се и ритнаха заедно.

Решетката помръдна.

Ритнаха я отново, после – пак, и тя отлетя, дрънчейки надолу по скалата в рой от камъни и парчета от скалата.

Изправиха се и приближиха до ръба. Скалата се спускате поне на петнайсет метра отвесно надолу, преди да се изравни.

— Мамка му изруга Д’Агоста.

— Нямаме друг избор. Хвърли устройството. Гледай да падне върху храстите, да се приземи възможно най-меко. А след това се спускай.

Д’Агоста се надвеси и хвърли микровълновата пушка върху гъст храсталак. След това преглътна от ужас, обърна се и се спусна от ръба. Бавно се плъзна, уловил се здраво за мазилката на решетката и намери опора за краката си. Спусна се по-надолу намери нова опора. В следващия миг лицето му вече бе под ръба на скалата.

А после изведнъж до него се озова и Пендъргаст.

— Спускай се по диагонал. По-лесно се намират опорни точки, а и ще бъдеш по-трудна мишена.

Скалата бе слоест варовик, ужасяващо отвесна, но все пак предлагаща достатъчно опори за ръцете и краката. Навярно нямаше да представлява никаква трудност за професионален катерач, но въпреки това Д’Агоста бе ужасен. Непрекъснато се подхлъзваше, а и обувките му с гладки подметки не вършеха никаква работа.

Спускаше се предпазливо, отпускаше ръка, една, когато намери здрава опора, а и внимаваше да не одраска наранения си пръст в острите издатини. Пендъргаст вече бе далеч под него, спускаше се бързо.

Отгоре проехтяха нови изстрели, последвани от лавина камъчета, после настана тишина. А след това се чу глъч:

— Eccoli! Di la! [55] Ето ги, ей там! (ит.). – Б.пр.

Д’Агоста вдигна глава и видя няколко глави, надвесени над пропастта. Появи се ръка с пистолет, насочен към него. Беше се превърнал в мюре. Господи, всичко свърши!

Отдолу гръмна пистолетът на Пендъргаст – последният му патрон. Стрелецът бе улучен право в челото: онзи залитна, падна и профуча покрай Д’Агоста към камънака надолу. Д’Агоста се извърна и се заспуска отново, колкото можеше по-бърза.

Отгоре се чу нова глъч. Д’Агоста зърна нов силует да се надвесва предпазливо, този път с картечен пистолет в ръка. По късото му дуло разбра, че бе узи.

Прилепи се към стената. Пендъргаст не се виждаше долу. Къде, по дяволите, беше агентът?

Чу узито да прогърмява в къси откоси, куршумите изсвириха покрай ушите му. Опита се да напипа с крах нова опора, но осъзна, че го заслоняваше тънка каменна козирка и ако мръднеше, щеше да се изложи на огъня.