Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Гласовете се чуваха все по-близо. Група мъже премина през вратата и изтича с все сила през трапезарията и кухнята. Пендъргаст надникна и даде знак на Д’Агоста.

Продължиха по галерията, след това свиха през лабиринт елегантни стаи, за да стигнат накрая до малките, влажни и без прозорци стаи около старинната кула. Д’Агоста не чуваше други стъпки, освен собствените им. Изглежда бяха изкарали временно късмет, никой не бе очаквал, че ще се насочат към сърцето на замъка, вместо да поемат към външните му стени.

Но едва си помислили това и чу някъде отпред глас, който говореше яростно. Огледа се. Нямаше къде да се скрият в тези голи каменни стаи.

Пендъргаст бързо застана зад вратата, а Д’Агоста приклекна зад него. На вратата се появи тичащ мъж с радиостанция в ръка Пендъргаст вдигна с едно бързо движение меча си; мъжът изпъшка, след което се просна на пода и кръвта му потече върху каменните плочи.

В следващия миг Пендъргаст взе пистолета му – 9-милиметров берета. Подаде меча на Д’Агоста и му даде знак го последва.

Пред тях зееше изход към вита стълба, водеща надолу в мрака. Заспускаха се, като вземаха по две стъпала наведнъж Пендъргаст изведнъж вдигна ръка.

Отдолу едва-едва се чуваха стъпки. Някой тичаше срещу тях

— Колко ли главореза работят за онзи дебелак? – промърмори тихо Д’Агоста.

— Колкото му трябват. Не мърдай. Имаме предимството на изненадата и височината.

Пендъргаст насочи пистолета си внимателно надолу към извивките на стълбата. Миг по-късно се появи мъж в селски дрехи. Пендъргаст стреля без колебание, след това клекна до рухналото тяло, взе пистолета му и го подхвърли на Д’Агоста.

Отдолу се чу викът на друг мъж:

— Carlo! Cosa c’e?

Пендъргаст се стрелна надолу по стълбата, парцаливия му костюм се развяваше подире му и като скочи върху втория мъж го просна с ритник в главата. Приземи се леко, спря се да вземе пистолета от ръката му и го мушна в колана на панталона си.

Затичаха по тъмния коридор, който тръгваше от стълбището. Д’Агоста чу зад тях още викове. Пендъргаст угаси фенерчето, за да не се превръщат в мишена, и продължиха напред в почти пълна тъмнина.

Пред тях тунелът се раздвояваше. Пендъргаст се спря, огледа земята, тавана.

— Виждаш ли птичия тор? Прилепите минават оттук.

Навлязоха в левия тунел. Далеч пред тях се видя слаба светлинна. Проехтя изстрел, куршумът изсвистя и откърти парченца от камъка. Д’Агоста спря и отвърна на огъня. Преследвачите им залегнаха.

— Да използваме микровълновата пушка, а? – попита той.

— Безполезна е при тази ситуация. Отнема много време да се задейства, а и няма достатъчен обсег. Освен това нямаме време да разберем как да я използваме.

Тунелът отново се разклоняваше. Д’Агоста подуши чист въздух и зърна леко сияние на светлина. Минаха по още един коридор, по втори и изведнъж се озоваха пред дебела метална решетка: между прътите й проникваше ярка светлина. Д’Агоста видя, че отвъд нея бе скалата под замъка. Виждаха се стръмните планински склонове, които вляво са спускаха в дълбоко дефиле, а вдясно се издигаха в остри върхове и канари.

— Мамка му!

— Очаквах нещо подобно – каза Пендъргаст и бързешком огледа решетката – Старинна, но яка.

— И сега?

— Ще се държим. Разчитам на стрелковите ти умения, Винсънт.

Пендъргаст се притисна към последната извивка на тунела. Д’Агоста направи същото. Мъжете вече приближаваха по-бързо – око се съдеше по стъпките им, бяха най-малко половин дузина. Д’Агоста се обърна, прицели се и стреля. Видя в мрака един от силуетите да пада. Останалите се разпръснаха, прилепиха се към каменните стени. В отговор последва изстрел от пушка. А след това – и автоматичен огън два къси откоса, куршумите отскачаха от тавана в дъжд от искри и каменни люспи.

— Мамка му! – рече Д’Агоста и се отдръпна неволно.

— Задръж ги, Винсънт, докато видя какво мога да направя с онази решетка.

Д’Агоста залегна ниско, подаде се за миг иззад ъгъла и стреля. Отговори му автоматичен огън, куршумите отново рикошираха в тавана, след което заплющяха разсеяни по земята близо до Д’Агоста.

„ Нарочно се целят за рикошет“.

Извади пълнителя от ръкохватката и го погледна. Побираше десет патрона: шест се виждаха и един беше в цевта.

— Ето ги резервен пълнител – рече Пендъргаст и му го подхвърли. – Пести патроните.

Д’Агоста го огледа – беше пълен. Разполагаше със седемнайсет патрона.

Проехтя поредният къс автоматичен откос и рикоширалия куршуми изтупкаха току пред краката му