Линкольн Чайлд - Огън от Ада

— Но още не си обяснил как си узнал към кой орден принадлежи Фоско.

— Проучването извади на бял свят факта, че наследственият член бива белязан с черна точка при приемането си в обществото – татуировка всъщност – като се използва пепелта от трупа на Мантуи де Ардас, които бил задържан, осъден и изгорен на Пиаца дела Синьория за еретизъм. Това черно петно е точно над сърцето.

— И кога успя да го зърнеш?

— Когато разпитвах графа в „Шери Недърландс“. Беше разкопчана бяла риза. Тогава разбира се, не съзнавах значението на петното – просто ми заприлича на голяма бенка.

— Но си го запомнил.

— Фотографската памет понякога може да бъде много полезна.

Пендъргаст изведнъж даде знак на Д’Агоста да замълчи. В продължение на минута останаха неподвижни и безмълвни. След това Д’Агоста чу стъпки, последвани от леко почукване на вратата.

— Влезте – каза Пендъргаст

Вратата се отвори и Фоско влезе, последван от половин дузина въоръжени мъже. Графът се поклони.

— Добро утро и на двама ви. Надявам се, че сте прекарали добре нощта?

Д’Агоста не отговори.

— А вие, графе? – попита Пендъргаст.

— Винаги спя като бебе, благодаря ви.

— Колко странно е, че повечето убийци спят така.

Фоско се обърна към Д’Агоста:

— А вие пък, сержант, ми изглеждате малко отпаднал. Надявам се да не сте настинали.

— Повдига ми се от вас.

— Никой не може да бъде съден за вкуса му – отвърна усмихнат Фоско. След което отново погледна към Пендъргаст – Както ви обещах, обмислих предложението ви. И съм готов с отговора си.

Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади бял плик. Подаде го на Пендъргаст, а в очите му заблещукаха пламъчета.

Д’Агоста с изненада установи, че Пендъргаст пребледня силно, докато вземаше плика

— Точно така. Същото писмо, което сте оставили при принц Мафей. Неотворено и непрочетено. Струва ми се, че в тази ситуация думата е „шах“, господни Пендъргаст. Вие сте на ход.

— Но как…? – понечи да каже нещо Д’Агоста, но замълча.

Фоско махна с ръка.

— Господин Пендъргаст е подценил моята интелигентност. Казах на принц Мафей, че в замъка ми са влизали крадци и че се безпокоя за безопасността на най-тайните ръкописи на Comitatus – които аз като библиотекар на обществото, разбира се държа у себе си. Помолих го да поеме съхранението им, докато не бъдат заловени крадците. Естествено, той ме отведе в най-тайното си хранилище, където, бях сигурен в това, пазеше и писмото ви. Не знаех, разбира се какво сте му казали за писмото, но сметнах за по-безопасно да не му споменавам изобщо за него. Старият глупак отвори сейфа, за да сложа в него ръкописите и там, сред старите му мухлясали архиви беше чисто новият бял плик, за които бях сигурен, че е вашият. Едно ловко движение на ръката и писмото беше вече мое. Когато не се появите отново, принц Мафей ще отвори сейфа, няма да намери нищо и несъмнено ще започне да се безпокои за това как вече го подвежда отслабналият му старчески ум.

Фоско се изсмя безгласно, вторачен в плика. След това го взе, отвори го и хвърли един поглед на листа в него, след което го пусна върху пода.

— Казах „шах“, но може би трябваше да кажа „мат“, господин Пендъргаст.

Той се обърна към мъжете, стоящи до вратата. Бяха облечени в груби вълнени и кожени дрехи, всеки от тях бе насочил пушка. Един мъж в изпоцапано велурено яке стоеше зад тях. Имаше дребно лице с остри черти и наблюдаваше ситуацията напрегнато.

Ръката на Д’Агоста се плъзна към пистолета му. Пендъргаст забеляза това и му направи знак да не го прави.

— Точно така, Д’Агоста. Шефът ти знае, че е безполезно само по филмите човек може да надделее над седмина. Разбира се, аз нямам нищо против вие да умрете тук и сега. Но все пак – добави закачливо той, – не губете надежда, винаги съществува възможност да избягате – Изкикоти се и се обърна – Фабри, обезоръжи тези господа.

Мъжът с коженото яке пристъпи напред и протегна ръка. След миг колебание Пендъргаст извади резервния си пистолет и му го подаде. Изпълнен с лоши предчувствия, Д’Агоста неохотно му даде и своя пистолет.

— А сега ги претърси – каза графът.

— Вие първи, господин Пендъргаст – каза Фабри със силен акцент. – Съблечете сакото и ризата си. След това застанете ей там с вдигнати ръце.

Пендъргаст изпълни нареждането и подаде дрехите си една по една на Фабри. След като свали ризата, Д’Агоста забеляза за първи път, че Пендъргаст носеше на врата си верижка с малък медальон – странно изображение на око без мигли, реещо се над феникс, възкръсващ от пепелта.