Линкольн Чайлд - Огън от Ада

От тиквата се понесе приглушено къркорене и цепнатината се разшири. С неочаквано пльокване отвътре излезе струя оранжева слуз, която се стече на пода в димящи струйка.

— Няма нужда от по-нататъшни коментари. Нашата жертва вече е мъртва. Интересното обаче предстои.

По повърхността на тиквата започнаха да се издуват мехури, някои се пукваха леко и издишваха пара други се пръскаха и от тях потичаше оранжева течност.

Ново завъртаме на колчето.

Тиквата се пукна на две и от нея изригна нова струи вряща каша и семки. Тя хлътна и потъмня, дръжката й почерня и запуши, а още течност и семки се заизливаха от пукнатините ведно със струя пара. А след това, с неочакван звук на цепене започнаха да се пукат семките. Тиквата сякаш са втвърди, а стаята се изпълни с миризмата на изгорено тиквено „месо“ след което с едно неочаквано пуф тя избухна пламъци.

— Ето! Делото е сторено. Нашата жертва е подпалена. И въпреки това можете да положите длан върху съседния на тиквата камък и ще видите, че е едва затоплен.

Фоско свали устройството. Тиквата продължи да тлее – пламъче ближеше дръжката й, цвъртеше и се пукаше в горенето си. От нея бавно се издигаше неприятен черен дим.

— Пинкетс?

Прислужникът се появи на мига, взе бутилка минерална вода от масата и я изля върху тиквата. След това ритна къкрещите останки в огъня, хвърли в него няколко дървета и отново се оттегли в ъгъла си.

— Великолепно, не мислите ли? И все пак, мога да ви уверя, че гледката с човешко тяло е далеч по-драматична.

— Вие не само сте болен, знаете ли? – рече Д’Агоста.

— Този ваш човек, Пендъргаст, започва да ме дразни.

— Той определено е човек с много достойнства – отвърна Пендъргаст. – Но мисля, че всичко това продължи прекалено дълго. Време е да се заемем с работа.

— Така, така.

— Дошъл съм тук да ви предложа сделка.

— Естествено – сви цинично устни Фоско.

Пендъргаст се вгледа за миг в графа с непроницаемо изражение, остави мълчанието да се сгъсти.

— Вие ще напишете показания за всичко онова, което ни разказахте тази вечер, и ще ми предадете тази дяволска машина като доказателство. Аз ще ви отведа при карабинерите, които ще ви арестуват. Ще ви съдят за убийството на Лок Булард и Карло Вани, както и за съучастие в убийството на свещеника. В Италия няма смъртно наказание и навярно ще ви освободят от затвора след двайсет и пет години, тогава ще бъдете на осемдесет и пет и ще можете да прекарате остатъка от живота си в мир и покой – ако успеете да преживеете затвора. Това е вашата част от сделката.

Докато слушаше върху лицето на Фоско се изписа невярваща усмивка.

— Това ли е всичко? И какво ще получа в замяна?

— Животът си.

— Не знаех, че животът ми е във вашите ръце, господин Пендъргаст. Струва ми се, че положението е точно обратното.

Д’Агоста долови някакво движение с периферното си зрение. Пинкетс бе извадил 9-милиметров пистолет берета и го бе насочил към тях. Ръката му се плъзна към кобура собствения му служебен пистолет и го разкопча. Пендъргаст го спря с поклащане на главата си. След това извади плик от джоба си.

— Писмо, същото като това, бе доставено на принц Корни Мафей с инструкцията да бъде отворено, око до 24 часа не се явя да си го поискам обратно.

При споменаването на името Мафей Фоско пребледня.

— Вие сте член на тайното общество, известно като Comitatus – Decimus Групата на десетте. Като член на това братство, което е от Средите векове, сте наследили и са ви поверили определени документи, формули и ръкописи. Вие сте злоупотребили с това доверие, особено на 31 октомври 1974-а година, когато сте направили пародийна церемония със същите тези инструменти, за да заплашите група американски студенти. След това сте утежнили още обстоятелствата с изплашването на студентите с всичките тези убийства.

Бледността отстъпи място на зачервени петна, плод на яростта.

— Пендъргаст, това е абсурдно.

— Вие сте по-наясно от мен. Принадлежите на тайното братство поради титлата си. Нямали сте друг избор – родени сте за това. Не сте го приемали на сериозно като младеж, мислели сте си го за шега. Едва години след това сте осъзнали сериозността на тази грешка.

— Всичко това са глупости, жалък опит да спасите кожата си.

— Вие би трябвало да се безпокоите за кожата си. Знаете какао чака онзи, който е нарушил обета на обществото за мълчание. Спомнете си какво стана с маркиз Меучи. Десетимата мъже, които ръководят Comitatus разполагат с огромни пари, власт и влияние. Те ще ви намерят, Фоско, и вие знаете това.